Д-р Мими Виткова: Без крайности! Мерките да са съразмерни със заразените

Действията на здравните власти спрямо нарастващите случаи на заразени с ковид трябва да бъдат съразмерни спрямо нарастването на броя на заразените. Не биват да се прилагат прекалено тежки мерки, които да доведат до изоставане на икономиката в определени сектори. Не бива и да са прекалено либерални като опит да се угоди на един или друг бранш. Не можем да бъдем изключение от останалите страни, навсякъде в Европа се покачват случаите. Това, което трябва да се направи, без да изглежда ограничително за някои икономически сектори, е да се затегне граничният контрол. Това заяви д-р Мими Виткова, бивш здравен министър, в ефира на предаването “Бизнес старт” с водещ Христо Николов.

Според д-р Виткова в България има случаи и на клъстерни огнища, тоест на определени места. Ако тези огнища бъдат ограничени, то това драстично би намалило случаите на заразени в страната. По нейни думи тези два пунтка (граничен контрол и ограничение на клъстерните огнища) са възлови, но на този етап и в двата случая мерките ще са закъснели. Д-р Виткова е на мнение, че пътуванията и отпуските през лятото са донесли в България тази четвърта вълна.

Самото затягане на граничния контрол може да доведе до удар за туристическия сектор, който носи 12-13% от брутния вътрешен продукт на България. Д-р Мими Виткова смята, че затягането на контрола и мерките не означава, че тотално трябва да бъде спрян туризмът. Тя дава пример с мерките в други държави, където при пристигане туристите се настаняват в специални хотели, където изчакват да излязат резултатите от PCR тестовете, които им се правят при влизане в страната. В тези хотели те могат спокойно да почиват, но докато не излязат резултатите от тестовете, комуникацията на туристите с останалото население трябва да бъде ограничена.

Според д-р Виткова, България много трудно може да навакса изоставането във ваксинирането.

Силното политизиране на проблема с ваксините, използването му за лост за влияние и доказване на политически аргументи допълнително е засилило недоверието към ваксинацията, каза тя. Към всичко това трябва да прибавим търговските войни, лобирането кой тип ваксини да бъдат вкарани в България - всичко това създава хаос. Друг проблем, който стои висящ, е, че в някои страни вече е взето решението да се имунизират децата между 12 и 18 години. Това е мярка, взета, за да създаде нужната подготовка за началото на учебната година. В България такава подготовка липсва.

"Решенията се вземат от днес за утре. В зависимост от това как се стекат нещата до 15-и септември, по този начин ще бъде избран съответния подход.”, каза лекарят.

Мими Виткова смта, че задължително ваксиниране - такова, каквото наложиха в Египет (задължителна ваксинация дори за учениците) няма как да се случи и няма страни в Европейския съюз, които да са я приели.

Тя е на мнение, че в търговския сектор, както и сектор здравеопазване ваксинирането на персонала трябва да стане чрез комбинация от административни мерки, но и доброволно ваксиниране от страна на работещите в сектора. Тя даде пример със случилото се миналата година, когато имаше пълно затваряне, а туризмът беше силно ограничен. Начинът, по който това повлия, е, че втората вълна удари чак през ноември, когато имаше пълно затваряне отново. Сега нещата стоят по различен начин и виждаме, че вирусът може да се разрасне прекомерно и в края на лятото и началото на есента.

"Това показва, че Covid-19 няма сезонен характер, ние ще трябва да се борим с него през цялата година.”,  предположи Виткова.

Друг проблем, който посочи, е, че науката все още догонва вируса. Не се знае колко дълъг е имунизационният период на ваксините и дали е наистина 6 месеца. Възможно е да се наложи на всеки 6 месеца да се прави реимунизация, за да може човек да има постоянна защита и то не на 100%, защото няма ваксина, която да защитава на 100%.

"При мерките за ваксинирани и неваксинирани не трябва да се разглеждат нещата по дискриминационен начин за тези, които не са решили все още да се имунизират.”

Според д-р Виткова все пак е хубаво да се дават “стимули” на тези, които не са се ваксинирали. Хората с поставена ваксина биха могли да се радват на малко повече свобода от тези, които не са. Не трябва да се забравя обаче, че и ваксиниране също могат да бъдат преносители на заразата, дори при тях да не се забелязва процес на “разболяване”. Театри, кина, ресторанти, барове и друг тип подобни помещения биха могли да работят на повече от 50% капацитет, смята д-р Мими Виткова, ако посетителите, както и персонала са си имунизирани. Това ще даде причина на тези граждани, които все още не са се решили на това, за да могат и те да имат малко повече свобода. Общите мерки като маски и социална дистанция трябва да важат за всички. Тя посочва мерките в Гърция, където неваксинираните не могат да влизат в закритите части на ресторанти и заведения, като такъв тип начин да се даде причина на хората да се ваксинират.

По темата за капацитета на здравната система в България д-р Мими Виткова коментира, че в болниците в страната имат достатъчно болнични легла, основният проблем е с липсата на кадри. Става въпрос и за медицински сестри, и за лекари.

"Търговският статут на болничните заведения ги накара да махнат специалистите по инфекциозни болести, защото по принцип пандемиите са в определен сезон и то веднъж годишно. В момента болниците нямат такива специалисти. Друг проблем е липсата на епидемиолози в районните здравни инспекции.”, допълни лекарят.

Тя посочи, че в България се въведе тертип, при който управленските решения основно се вземат на местно ниво. Това до известна степен е добро решение, но специалистите, които са нужни в момента при формирането на управленски решения ги няма, като по този начин няма как да има адекватни политики. Според д-р Виткова има два начина да се справим с този проблем - първо да се унищожи диспропорцията при възнагражденията при лекарите, както и да се опитаме да създадем работни условия, които са близки до тези в чужбина. Друга мярка е връщане на ограничението за всички, които завършват медицина с държавна поръчка, да останат поне 3 години в България след дипломирането си, за да могат да върнат инвестицията на обществото в тях.

По отношение на актуализацията на бюджета д-р Мими Виткова сподели, че първо трябва да се дефинира какво е “първа линия”, за да се знае какви пари трябва да се дадат там.

"Ако комуникацията на заразен с личния му лекар става само по телефона, това не е първа линия. Ако спешна помощ не са посетили нито един болен, но все пак вземат пари за работа на първа линия, то това също трябва да се промени.”

Според нея Здравната каса трябва да провери разчетите си, за да види наистина какви средства трябва да се изплащат на болниците за пациент по определените клинични патеки. Ако едни болници получават 1200 лв. за пациент, а други, както твърдят от “Пирогов”, получават 4000 лв., то това означава, че и тук има огромна диспропорция.

Д-р Мими Виткова заяви също, че осигуряването на безплатни тестове от държавата би помогнало значително да се изолират болните от здравите.

Целия разговор може да видите във видеото на Bloomberg TV Bulgaria