Д-р Рада Прокопова: Няма преболедувал COVID-19 без сърдечни нарушения

"Коронавирусът причинява съдови тромбози, това е едно от главните усложнения по време на самото боледуване. Нараства честотата на инфарктите, инсултите, белодробния емболизъм, съдови и артериални тромбози", каза пред БГНЕС директорът на кардио отделението на болница "Света Анна" в София д-р Рада Прокопова.

Боледуването от коронавирус води до хипоксия на белите дробове, като това се среща при повечето хора, които са преболедували опасната инфекция.

"Перикардиите са малко по-чести при COVID инфекция. За две години не сме виждали тежки перикардни реакции налагащи хирургични манипулации. Самото лечение на ковид, което ние прилагаме, което често влошава налични сърдечни заболявания и отключва съдови заболявания при хора, които имат наследствена предразположеност. Една част от лечението е свързано с прилагане на кортикостероиди, които сами по себе си водят до задържане на течности, което води до хипертонични кризи, ритъмни нарушения, сърдечна недостатъчност и пациентите, които са били в болница имат сериозна нужда от пренастройка на терапията. От трета страна ковид е състояние, което е свързано с дихателна недостатъчност. Това е една болест, която засяга изключително масивно белите дробове, което води до хипоксия, намалено количество на кислород в кръвта. Когато се стига до хипоксия, намаляването на кислорода води до много токсични реакции включително от страна на сърдечносъдовата система. Бавно и поетапно при хората преживели ковид се появява обостряне на вече съществуваща сърдечна недостатъчност от всякакъв тип", каза тя.

Няма пациент, преболедувал коронавирус, който да не страда от сърдечни нарушения.

"Хипоксията е свързана с по-тежка изява на ритъмни нарушения. Почти няма пациент преболедувал коронавирус, който да не се оплаква от сърцебиене. Всичко това важи за хората, които са боледували от коронавирус със силна симптоматика. Няма как да скрием, че боледуването от ковид е един огромен психологически стрес. Опасността от заразата и незнанието накъде ще тръгне тази болест, дали ще се излекуваме лесно или бавно, дали ще имаме остатъчни проблеми. Това води до прекалена стресова обстановка, която се отразява негативно на сърдечносъдовата система", сподели тя.

Над 20% от хората над 40-годишна възраст са засегнати от хипертония.

"Не бих казала, че съм отчела разлика в субективната симптоматика и усещане от пациентите. При младите въпреки много симптоми, това е чисто субективно усещане за болест, което се дължи на много сериозния стрес, който преживява пациентът, когато боледува", каза тя.

"Някъде около 20% от населението над 40 е засегнато от хипертонична болест, а на около 70 години - 60-70% от хората страдат от високо кръвно налягане. Честотата на исхемичната болест е по-рядка, но със сигурност има 10%. Предсърдното мъждене е болест, която е свързана със 70% от инсултите. Тя е изключително честа на възраст над 60 години и засяга 35% от населението. Фактът, че нямаме симптоми не означава, че сме здрави Моят призив е към хората над 50, да се обръщат към кардиолог веднъж в годината, но в никакъв случай не призовавам младите да се втурват към кабинетите, дори да са преболедували коронавирус. 90% от младите нямат нужда от тези прегледи. Не мисля, че това е разумно по отношение на тяхното психологическо здраве", каза Прокопова.

Първичната профилактика е на високо ниво, но не това може да кажем за вторичната профилактика.

"Първичната профилактика е, когато се опитваме да предотвратим заболяването преди да се появи, а вторичната профилактика е когато лекуваме вече появило се заболяване. По отношение на вторичната профилактика сме на почти равно ниво с останалите държави от Европа. Първичната профилактика в България е много лошо застъпена. Тя не е на нужното ниво и не се обръща внимание на нея. Лекарите не са достатъчно ангажирани с корекцията на заболяванията преди да са се появили. Няма никакъв клиничен път за хората, които още не са болни", заяви Прокопова.