COVID -19 отключва психични разстройства на мозъка

"Нараства броят на болните с тревожни разстройства, с депресия, което беше характерно както за времето на пандемията и изолацията, така и като последица от самия COVID-19", каза за БНР проф. Вихра Миланова, началник на Клиниката по психиатрия в УМБАЛ "Александровска".

"Психиатричното здраве в годините у нас е пренебрегнато. Това е моето наблюдение през последните години и когато ме питат какво трябва да се промени, казвам, че няма едно решение, а проблемите са комплексни, но е крайно време да се помогне и на хората с психични проблеми, и на хората които се грижат за тях", изтъкна началникът на Клиниката по психиатрия в УМБАЛ "Александровска".

"COVID -19 се доказа, че може да въздейства директно върху централната нервна система. При нас в Клиниката по психиатрия в УМБАЛ "Александровска" попаднаха хора с психични разстройства, след като са преболедували. Както и такива, които по време на пандемията са били в изолация, което увеличи тяхната тревожност, опасения, страх от заразяване, нарушения в съня, трудна концентрация. Повечето от тези разстройства са временни и те се преодоляват, хората се възстановяват. Някои попадат и в болницата при нас, лекуваме ги с различни методи", поясни още проф. Миланова.

По думите й вече се говори за COVID поколение, а децата също са били "жертви" на онлайн обучението. Има и малки пациенти, които са със постковид синдром по отношение на психичното здраве, допълни тя.

"От пандемията наследихме най-вече страха и нежеланието да общуваме, данните показват и нарастване на домашното насилие, злоупотребата с алкохол и психоактивни вещества.

"Все пак в грижата за психично болните у нас, ние специалистите търсим нови начини за лечение, включително за лечение на терапевитчно резистентната депресия. Надяваме се да се появят и нови медикаменти. 1/3 от всички случаи с тежка депресия са с терапевтично резистентна депресия, които не се повлияват от настоящите антидепресанти. При тези болни, в сравнение с болните само с депресия, се наблюдават  50 % повече сърдечно-съдови заболявания; 29% повече риск от злокачествени заболявания; повече от 20 на сто по-висок суициден риск; по-лошо качество живот, свързано със здравословното им състояние (38-50% са с влошено качество на живот)“, каза тя.
70% от хората с психични проблеми в България не получават никаква грижа. А за тези, които преминат лечение в една от 12-те държавни психиатрии, след това не е осигурено продължаващо лечение и грижа в общността. При това медицинската и социалната грижа са разделени и липсва работеща система, която да оценява обективно състоянието на хората с психични заболявания и техните нужди. Това стана ясно на дискусия „Лицата на депресията – предизвикателства и отговорности“ в София, на която проф. Вихра Миланова беше лектор.

По данни на СЗО депресията е третата причина за загуба на трудоспособност през 2008 г., като прогнозите са през 2030 г. да се превърне в причина №1. Тежките психични разстройства са 19,5% от всички заболявания, честите психични разстройства са 14,54%, тревожните разстройства са 8,4%, а голямото депресивно разстройство е 6,2%. И въпреки голямата заболеваемост, след лечение в стационар българският пациент не може да се насочи към продължаващо лечение и грижи в общността. Всички психиатрични услуги извън 12-те държавни психиатрии са изцяло частни, като само 1% от близо 500-те психиатри у нас имат частна практика, което затруднява тежко достъпа на пациентите. Според данните на Националния център по обществено здраве и анализи през 2020 г. са извършени 15 000 психиатрични прегледа по-малко в сравнение с 2019 г., но затова пък през 2021 г. прегледите са 25 000 повече от тези през 2019 г. Драстично са се увеличили и консултациите при невролог – с 230 000 повече. Продажбата на антидепресанти е скочила със 7%. Увеличено е търсенето и на други успокоителни средства. Същевременно със 150% са се увеличили обажданията за помощ на горещите телефонни линии за пострадали от домашно насилие.