Диетичният хляб на пазара няма нищо общо с наименованието си

Диетичните хлябове на българския пазар нямат нищо общо с наименованието си, показват тестове, проведени в лаборатория на SGS във Варна, извършени по поръчка на асоциацията „Активни потребители”, съобщава „Труд”.

Според резултатите от лабораторните анализи на 12 вида произволно избрани опаковки с диетичен хляб от различни производители информацията на етикетите за тяхната калорична стойност, съдържанието на фибри, сол и захари изобщо не съответства на действителността.

Освет това в тях има високо съдържание на остатъчна пепел, което може да се обясни с влагането на много сол и други добавки, като например утайки от кафе.

От Браншовата камара на индустриалните хлебопроизводители не коментираха резултатите от лабораторните анализи с мотива, че първо искат да се запознаят с тях. Част от изследваните продукти са произведени от техни членове. Вчера те решиха да не реагират с публични изявления.

Сред най-фрапиращите резултати от теста е този, че хляб, обявен на етикета като продукт „за диабетици”, съдържа най-висок процент захари от всички изследвани - 6,6%. В същото време на етикета му пишело, че не съдържа захар.

Във всичките 12 продукта съдържанието на пепел (което говори за добавки като утайка от кафе) е между 0,99% и 2,41%. Най-високо е било нейното съдържание отново в хляба за диабетици. Тези добавки имат за цел да подобрят естетическия вид на хляба, уточняват от “Активни потребители” и SGS.

Обявените енергийни стойности на етикетите на хлябовете на всички изследвани марки са по-ниски от реално установените, твърдят още авторите на анализа.

“По принцип е важно за потребителите да знаят, че разликата в общата енергийна стойност при белите и тъмните хлябове не е голяма. Мит е, че тъмните хлябове спомагат да се отслабне поради съдържание на по-малко калории. Всъщност важният показател за диетичното хранене е съдържанието на влакнини (фибри)”, коментират авторите на изследването.

Тестовете на SGS показват и занижено съдържание на фибри при въпросните хлябове, не само в сравнение с обявеното на етикета, но и спрямо европейските практики. В изследваните български продукти средното количество фибри е било 1,02 грама на 100 грама хляб. За сравнение средното съдържание при проведен подобен тест в Холандия е 5,1 грама фибри на 100 грама, или близо 5 пъти по-високо.

В българските продукти най-високото установено съдържание на фибри е било 3,18%, макар на етикета да е пишело 12,03%. Шампион по заблуда на клиентите е обявил, че хлябът му съдържа 39,67% фибри, докато лабораторният анализ е показал, че те са едва 0,52 на сто.

Някои хлебопроизводители заблуждавали потребителите и като изписвали на етикетите, че са сертифицирани по ISO - например 9001:2000. Това обаче не е сертификация за качество, а на производствения процес и вътрешнофирмената организация, коментираха от пресофиса на SGS. Поставянето на такива надписи върху етикетите не е разрешено дори от самия стандарт, защото създава подвеждащо впечатление у потребителите, коментираха оттам.

SGS е компания, в чиято дейност влиза доказване на съответствието на стоките с изискванията по договорите за тях. Тя има голям опит в сертификацията, а част от услугите й включват анализи на зърнени култури, текстил, нефтопродукти и др.