Бизнесът скочи срещу вдигането на минималната заплата

Намеренията за ръст на минималната работна заплата са прокризисни и не отразяват актуалните проблеми на икономиката ни, заяви зам.-председателят на БСК Камен Колев. Повод за този коментар бе изявлението на министъра на труда и социалната политика Тотю Младенов, че минималната работна заплата може да нарасне с 30 лева от 1 юли т.г.

Колев изтъкна, че в условия на криза от първостепенно значение е стабилизирането на пазара на труда и запазването на работните места, а не прилагането на административни решения за ръст на доходите. Според зам.-председателя на БСК има пряка корелация между ръста на минималната работна заплата и този на безработицата.

Като пример той посочи, че през последните две години работните места у нас са намалели с 12,5 процента, а средната работна заплата се е увеличила с 10,6 процента. Важно е да се отбележи, че при съкращаването на работни места потърпевши най-често са работници с ниска квалификация, респективно - с ниски възнаграждения, посочиха от камарата.

Камен Колев припомни, че през 2010 г. работодателите в отделните браншове на икономиката са се договорили за средно увеличение на минималните осигурителни прагове с 6,5 процента. Според него този подход на пряко договаряне, съобразено с конкретните условия в отделните браншове, е единствено правилният и икономически обоснованият в условия на криза.

Увеличението на минималната работна заплата няма да засегне само цитираните от министър Младенов 128 000 души, а ще повлече след себе си и останалите възнаграждения, което при среден процент от около 10-12 %, ще има сериозно негативно влияние върху конкурентоспособността на фирмите - особено тези, които работят за  вътрешния пазар. Изходът за тях е единствено в намалението на работните места, категорични са от БСК.