Приказка, смазана от реалността

Снимка: Вилизар Нонев

Замъкът на Рачо Ангелов преди преместването му в село Равадиново, до Созопол. Снимка: Вилизар Нонев

7 / 11

Имало едно време. Така започват всички приказки. Тази може би щеше да започне така:

Имало едно време един приказен замък. Той бил сътворен от самоукия майстор-дърворезбар Рачо Ангелов. Красивите му къщички, приютени в общ двор, радвали малки и големи, като се извисявали в гората, насред града. Приказно изваяни орнаменти красели дървените им покриви.

По средата на двора се издигал малък фонтан, застлан наоколо с дървени цветя. Птица феникс посрещала посетителите още на входната врата. Този замък се превърнал в едно от малкото места, където хората можели да забравят къде се намират,  да се измъкнат от всекидневието си и да се зареят в собствени мисли.

Рачо Ангелов започва да го строи през 70-те години на миналия век в горичката на столичния квартал „Изгрев”. Самият той пристига в София някъде през 60-те и започва работа в „Кремиковци”. Тя обаче не му пречи да се занимава и с това, което наистина го вълнува, а именно да майстори дърворезби.

Прави ги от дървени отпадъци, които събира от строящи се сгради, носят му ги студенти от Лесотехническия университет. Помощта на младите майсторът получава, след като започва работа в столичните „Лесопаркове”. Оттам му дават малко място да си направи постройка за живеене. Вместо нея той създава този замък. Според очевидци го е сътворил абсолютно сам. По онова време държавата си е затваряла очите. Виждала е, че някакъв човек гради нещо на общинска земя, но самата визия ги е стъписала и го оставили да завърши започнатото.

След смъртта му през 1993 г. от красивия замък остават жалки отломки. Никой не го стопанисва. Величествеността му се срива и единствено споменът на посетителите продължава легендата за тази открадната красота. Държавата изоставя земята си и не се грижи за нея. Причината може би е заради неизяснената собственост.

През 2002 г. замъкът е обявен за културно наследство и той вече принадлежи на Министерството на културата, но се намира на общинска земя. И така вместо и двете държавни учреждения да поемат отговорност за замъка, и двете вдигат ръце от него.

Появяват се и непреки наследници на Рачо Ангелов, които се стараят да запазят замъка и да го отворят като музей, но така и не успяват. Следващата им стъпка е да вземат остатъците от него и да ги занесат в село Равадиново, намиращо се в непосредствена близост до Созопол.

Разрешението за преместване на замъка е дадено през 2008 г. Оттогава замъкът е разделен на части и по нищо не напомня за някогашната си прелест.

Историята му можеше да приключи така, но преди година в интернет започнаха да се събират хора, които помнят някогашния облик на замъка. Те се обединиха около идеята, че мястото му е в столицата, там където той е бил построен и решиха да се борят за неговото връщане и възстановяване. В петицията им има над хиляда и сто подписа. Изпращат писмо до Министерството на културата през юни 2010 г. и отговорът, макар и закъснял, се появява на 2 март 2011.

В него пише, че им позволяват да направят проект, чрез който да се опитат да върнат дървения замък на старото му място или да намерят друго подходящо. От министерството още обясняват, че настоящите собственици на замъка полагат грижи за дървените къщички и търсят начини да ги възстановят.

Изникват обаче нови проблеми. Според проекта за връщането на дърворезбите на старото им място, къщичките трябва да са в автентичния им вид. На този етап това е невъзможно, тъй като снимки от Равадиново разкриват, че рамките на дърворезбите са свалени и монтирани на съвсем други места. Основните конструкции стоят на открито и по нищо не личи, че някога това е било свързан приказен замък.

Не е ясно и мястото, където ще бъде възстановено творението на Рачо Ангелов, тъй като според мнозина, ако се върне на старото място, няма да е достатъчно популярно. Освен това имало проект точно оттам да минава трамвайна линия.

"Мястото не е проблем – обясняват доброволците, – а липсата на желание". Така хората, които са се заели с идеята за съхраняване на това културно наследство, искат то да бъде преместено на друго по-голямо пространство, в близост до старото му местонахождение.

Доброволците, събрали се чрез форуми, обаче нямат опит и се надяват каузата им да заинтригува неправителствени организации, които са работили по подобни проекти. Все още очакват да се заинтересува и държавата.

И така, приказките обикновено имат щастлив финал. Ние ще проследим този...