Българите се лишават от лекарства и образование

В условия на икономическа криза българинът пести от жизненоважни неща, като например свиването на разходи за здраве и за допълнително образование.

Данните са изнесени в доклад на Световната банка, посветен на състоянието на домакинствата и отговорността на държавата заради световната криза в региона на Източна Европа и Централна Азия.

Докладът е публикуван в края на февруари, а данните за България са взети от мащабно проучване на доходите, трудовата заетост и потреблението в страната, направено съвместно с Институт "Отворено общество".

България е една от източноевропейските страни, в които е отчетен най-висок брой на хора с намалели доходи вследствие на кризата, прави извод банката. Според нея страната ни, "която на пръв поглед няма особено висока безработица, страда от масивно обедняване, дължащо се на силно намалелите доходи".

Броят на тези, чиито доходи са намалели рязко, въпреки че са продължили да работят, е 6 пъти по-голям от броя на останалите без работа. Според проучването на банката заради кризата през 2010 г. 5.1% от заетите са изгубили работата си. 15.4% са с намалени доходи при същата заетост, 15% са с намалени доходи при свит работен ден.

Световната банка дава и примери за последици от обедняването. Според доклада, цитиран от радио "Дойче Веле", при 20% сто от българските домакинства, засегнати от кризата, има спад при лекарските посещения, дори когато има нужда от лекарска помощ.

В доклада си Световната банка отбелязва също, че по-бедните в България са били принудени да прибегнат до "рискови стратегии" за оцеляване: отказ от превантивни медицински грижи, отказ от предписани лекарства, отказ от посещение на лекар дори при болест.

36 процента от по-бедното население на България не са купували предписаните им лекарства. От по-заможните домакинства 7% са останали без лекарства.

При по-заможните българи се забелязва и тенденцията за по-лесно намиране на допълнителна работа, докато по-бедните и представителите на малцинствата са на другия полюс.

От банката отчитат още един негативен ефект от кризата – безпаричието свива разходите на домакинствата за образование. Все по-малко деца ходят на частни уроци по чужди езици или информатика. Някои родители дори не могат да си позволят да осигурят на децата си всички задължителни учебни помагала.