Днес се навършват 120 години от Съединението на България

В края на руско-турската освободителна война от 1877-1878 страната ни подписва Санстефанския мирен договор, според който се възстановяват етническите граници на страната.

Малко по-късно обаче на Берлинския конгрес Великите сили ревизират решенията на този договор. Така земите между Стара планина и река Дунав, заедно със Софийски окръг, са обособени в Княжество България. Южна България, макар и с административна автономия, остава под политическата и военната власт на султана като васална провинция Източна Румелия със столица Пловдив. А Македония, Беломорска Тракия и Одринско са върнати обратно в пределите на Османската империя. Решенията на Берлинския конгрес предизвикват протести навсякъде в българските земи, включително и в Източна Румелия.

Учредява се таен революционен комитет, чиято цел е да се бори за възстановяване на етническите граници на страната. Заради неподходящата международна политическа обстановка, усилията се насочват към обединяването на Северна и Южна България.

Решено е акцията да се проведе към средата на септември 1885 г., но в някои села и градове започват демонстрации, които стават причина тя да се ускори. На 5 срещу 6 септември се издава заповед формираните в околните на Пловдив села и градове чети да се отправят към областния център.

Сутринта на 6 септември 1885 г. те, заедно с частите на румелийската милиция, обкръжават конака и арестуват намиращия се в него главен управител. Вместо да се възползва от дадените му права и да повика незабавно турски войски от Истанбул, Гаврил Кръстевич се предава доброволно.

С указ от 8 септември 1885 княз Александър I Батенберг обявява, че приема Съединението.

Последвалата сръбско-българска война и подписването през 1886 на българо-турска спогодба дават международно признание на Съединението.