Подписът ни под АСТА със "симпатично мастило"

Подписът на България под споразумението срещу фалшифицирането АСТА е под условие, обяви пред bTV министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков.

По думите му Министерският съвет дава мандат на посланика ни в Япония да подпише под условие за последваща ратификация от българския парламент.

"Така че реално, ако не бъде ратифицирано, все едно, че няма подпис и в този смисъл няма смисъл актът на оттегляне на подписа от страна на правителството", обясни Трайков, визирайки искането на опозицията да се оттеглим от споразумението.

Според него тъкмо в процеса на ратифициране е мястото за дебати по оспорвания документ за защита на авторските права, който предизвика остър протест сред потребителите. Той щял да бъде обсъждан в различни комисии в парламента.

Трайков обясни, че преговорите по АСТА са започнали още през 2007 година.

Тогава всички страни членки, включително и България, са дали мандат на ЕК да преговаря по международното споразумение.

През 2008 година страната ни още веднъж потвърждава своята позиция в рамките на Съвета по европейските въпроси по времето на тогавашното правителство.

През 2010 година Европарламентът приема резолюция, с която потвърждава съгласието си за текстовете.

От тогава документът стои на сайта на ЕП и сега вече се подписва от всички страни членки на ЕС, без Германия, Словакия, Кипър, Естония и Холандия, като информацията е, че причината е, че тези страни не са приключили вътрешните си процедури, уточни Трайков.

Министърът отбеляза, че е разбираемо подозрението на хората, когато става дума за авторски права, интернет, звукозаписна и филмовата индустрия, и това се дължи на дългогодишните злополучни опити на по-голямата част от тези компании да намерят успешен бизнес модел, за да се включат към новите реалности.

Текстовете в споразумението АСТА касаят много повече неща, отколкото филми и музика. Законът предоставя защита на българските производители, каза министърът и посочи, че има оплаквания от наши производители на розово масло, млечни продукти и мебели, че търговските им марки не се спазват в чужбина.

По думите му ЕС и България имат висока защита на интелектуалната собственост и целта на документа е и другите страни да се придържат към същите високи стандарти както ЕС.

"Този нов закон не предвижда промяна в нашето законодателство както и в общностното законодателство на Европейския съюз", категоричен е Трайков.

Според него АСТА не създава нови изисквания за нас и за ЕС, защото ние вече сме си поставили достатъчно високи стандарти по отношение на защита на авторските права.

По думите му целта е тези стандарти да се разширят и към другите държави, които подкрепят споразумението. 

Според редица експерти обаче споразумението се превръща в изключителен инструмент за контрол и тотален надзор върху интернет.

Сериозно притеснение идва и от задължението доставчиците на интернет да докладват каква информация се обменя в мрежата, независимо дали се отнася за музика, филми, книги или други данни, които са обект на авторски права.

МИЕТ подготвя законопроект по споразумението, възможно е след дебати да бъдат включени резерви, и едва, ако Народното събрание ратифицира АСТА, тогава споразумението обвързва България.

Трайков образно обясни, че подписът на страната ни под АСТА е със "симпатично" мастило и ако не го повторим до март 2013 година, то той изчезва.