Финансирането на болниците – завръщане в миналото

Готви се поредната промяна във финансирането на болничната помощ в България, която се коментира на работно равнище между директорите на лечебните заведения и ръководството на здравната каса.

Скоро след като пое ръководния пост на здравната институция, д-р Пламен Цеков обяви, че до година и половина ще има нови правила за финансиране на болниците. Предстои изготвянето на концепция и обществен дебат по предложенията.

Очаква се управителят на здравната каса да поиска бюджетите на лечебните заведения да се разпределят на пазарен принцип, тъй като настоящият метод е субективен. Според д-р Цеков новата методика трябва да зависи от пазара и от пациента, а не от прогнози и администрация.

В момента здравната каса определя прогнозни бюджети за всяко лечебно заведение, като сумата се базира на данните за приходите, разходите и броя на пациентите за предходната година. Според Цеков обаче този принцип на разпределение на бюджетите има субективен характер. Според него „пациентът трябва да определя в коя болница да отиват парите му. Целта е методиката за заплащане на болниците да не зависи от администрацията в здравната каса, както е сега.

Не е тайна, че болничните дългове са сред най-големите проблеми на здравеопазването и във времето са предлагани различни идеи за ликвидирането им. Експертите в здравния сектор са единодушни в позицията си за причините за големите задължения. Сред тях са недофинансирането на клиничните пътеки, лошият мениджмънт, както и вмешателство от трета страна в ръководството на болницата.

Предвижда се промяна, която ще даде право на здравната каса да прави подбор с кои лечебни заведения да сключва договор, а не както сега - да подписва по задължение. Ще се въведат правила и критерии, по които да се преценява доколко една болница е ефективна и доколко спазва договорните си задължения. Затова се готвят нови критерии за качеството на услугите, които се предлагат в лечебните заведения, които ще станат ясни до края на година.

Съществено изменение ще бъде разпределението на болничните бюджети по области, а не за всяко лечебно заведение. Идеята е от следващата година НЗОК да не определя фиксирани бюджети за всяка болница, а един общ бюджет за отделните области. Смята се, че по този начин бюджетът на здравната каса ще се изразходва по-ефективно в условия на реална конкуренция между лечебните заведения, така че „парите да следват пациента“.

На практика това означава да отпадне заплащането по сегашния начин чрез директно бюджетиране. Бюджет ще имат областите и регионалните здравни каси, които ще могат да обявяват ежемесечно какъв брой случаи ще се лекуват в дадената област, а пък пациентите ще избират в коя болница ще се лекуват. За целта ще е необходимо предварително планиране на случаите, за да се направи правилен разчет на бюджета.

Според д-р Цеков замисляният нов принцип на финансиране ще позволи постепенно да се редуцира броят на лечебните заведения, там където има висока концентрация. По последни данни в България има 45 хиляди легла, като обаче много от тях са концентрирани в няколко града.

Според шефа на касата сега конкуренцията не изхвърля нито един от участниците на болничния пазар, защото механизмът на финансиране е такъв, че дава възможност всеки новопоявил се да получава финансиране за разлика от пазарния принцип, при който ще има борба за пациенти.

Реформата във финансирането предвижда още въвеждането на лимит на спешните и на плановите случаи за всяка област, а не на диагнозите. Сега всяка болница има лимит на бюджета, а не на лекуваните случаи.

Бившият здравен министър в правителството на ОДС д-р Илко Семерджиев коментира по повод на новите предложения за финансиране на болниците, че се повтаря народната мъдрост, че всяко „ново” е добре забравено „старо”.

Той припомня, че здравното осигуряване, въведено през 2000 г. в България, стартира с един фундаментален принцип за финансиране на лечебната дейност, а именно – „парите следват пациента”. Това означава, че пациентът получава право на избор на лекар и лечебно заведение, а парите отиват при този, който е извършил здравната услуга.

„Още тогава се въведе конкуренция и пазар в полза на пациента. Три години по-късно НДСВ въведе лимити чрез т. нар. „регулативни стандарти”, Тройната коалиция стовари болниците за финансиране от извънболничния бюджет и започна да генерира дългове и дефицити, а ГЕРБ върнаха социалистическия модел за „финансиране на структури”, чрез фиксиран бюджет от времето на ерата „Семашко” и СССР“, обобщи д-р Семерджиев.

По думите му днес се връщаме в изходната точка.

Още икономически новини за България четете в Investor.bg