Пламен Цеков обяви "Нов път за парите на болниците"

Парите от клиничните пътеки ще тръгнат след пациента и ще влязат в касите на болниците само ако те наистина са го приели. Така в края на месеца ще се формира бюджетът на лечебните заведения.

Това обявява от страниците на „Труд” д-р Пламен Цеков. Директорът на Националната здравноосигурителна каса обясни, чо досега в болниците се спускат прогнозни бюджети в началото на годината, независимо дали ще приемат повече, или по-малко болни.

Промяната в "пътя на парите" ще се заложи в нова методика на финансиране на болниците, която ще е готова до края на месеца. "Няма да променяме плащането по клиничните пътеки, нито ще ги премахваме,нито начина на отчетност или на контрол. Но ако минем на варианта - пациентът да формира бюджета, а не администраторът, то тогава картината ще е много по-обективна. А не в края на всеки месец да се сблъскваме с неочаквано изкривена заболеваемост", обяснява още д-р Цеков.

За друга интересна тема от печата на 11 юни информира „Сега”. Според изданието съдиите са недоволни от новия си закон за съдебната власт. Експертите смятат, че той няма да доведе до желаната реформа. Според председателя на Съюза на съдиите Мирослава Тодорова, новите текстове по никакъв начин не гарантират промяна в управлението на съда и прокуратурата.

Тодорова не се съгласи с твърдението на управляващите, че няма достатъчно време да се организира прекият избор на членове на новия Висш съдебен съвет. Това бе едно от предложенията за реформа на съдийския съюз. Идеята бе подкрепена от ЕК и неправителствените организации от сектора. Вместо това обаче правителството, което вкара закона в парламента, увеличи броя наделегатите, които ще номинират кандидати, с идеята, че така съдийското съсловие ще има по-широка представителност.

Не е затихнал и проблемът с взривовете край село Лозенец. Според председателят на парламентарната комисия по външна политика и отбрана Доброслав Димитров, взривовете от производствен инцидент са били политизирани.

В интервю за "Монитор" той коментира утилизацията на боеприпасите и посочва: "Към момента имаме 14 хиляди тона боеприпаси, които трябва да бъдат утилизирани, а това е доста скъпо мероприятие, защото бюджетът трябва да плати на конкретна фирма да извърши опасната процедура по разделяне на съставките на всеки един боеприпас. Но колкото повече се бавим с прагматичното решение на проблема, толкова повече се увеличава рискът от подобни инциденти." Димитров отчита, че България не може да си позволи  участието на чужди фирми, тъй като цената би станала нереално висока за утилизирането на боеприпасите.