Небостъргачи в България - пустеещи офиси или престижни метрополиси?

"Икономика на един небостъргач", коментира "Сега" идеята да се строят високи сгради в столицата ни. Въпреки кризата, която замрази инвестиционните намерения в областта на строителството, София е на път да се сдобие с първите си кандидат-небостъргачи. "Капитал форт" на "Цариградско шосе" и Милениум център в центъра на столицата със сигурност ще променят ритъма на града около себе си и са сериозно предизвикателство -и за проектантите, и за строителите. Двата проекта ще са показателни и доколко успешно като бизнес модел може да бъде високото строителство у нас. На фона на пустеещите офиси основното притеснение е, че проектите икономически няма да издържат и ще се превърнат в поредните празни бизнес сгради. Макар да признават, че управлението на една висока сграда е предизвикателство, инвеститорите в първите два кандидат-небостъргача все пак са оптимисти. За тях издигането на висока сграда в столицата ще доближи града до световните метрополиси и е знак за престиж. С напредването на строителството въпросът за управление на хилядите квадратни метри разгърната площ става все по-ключов.

"Какви чак толкова страшни тайни се крият около терористичния акт в Сарафово?", коментира "Сега". На 18 юли т.г. бе взривен автобус с израелски туристи, които току-що бяха кацнали в България, за да прекарат отпуската си в Слънчев бряг. При кървавата трагедия загинаха петима израелски граждани, шофьорът на автобуса, български гражданин, и още един човек, за когото се предполага, че е извършил атентата. Четири месеца по-късно всички световни служби не могат да открият самоличността на атентатора и неговите помощници, камо ли да разкрият кой, защо и как направи първия терористичен акт в България насочен пряко срещу чужди граждани. Четири месеца след кървавата трагедия нищо не е ясно, а всякакви европейски, световни и местни полицейски величия обясняват, че информацията била толкова "чувствителна и деликатна", че още не била за ушите на обществеността. И на практика няма никакъв видим напредък по разследването.

"Спомина се тройната коалиция", коментира "Труд". Непремерена, погрешна и неприемлива. Така лидерът на БСП Сергей Станишев нарече онзи ден тезата на председателя на ДПС Ахмед Доган за Балканската война, който поиска нов прочит на историята. Това може би е първото рязко изказване на Станишев по адрес на Доган. Тази кратка фраза издава, че иде краят на дългия съюз на БСП и ДПС. Поведението на председателя на БСП показва, че е невъзможна нова тройна коалиция, в която участват БСП и ДПС. Промяната на тона на Станишев е свързана и с факта, че думата на президента (2002-2012 г.) Георги Първанов загуби тежестта си в левицата. Първанов беше архитектът не само на тройната коалиция, но и на стратегическото партньорство между БСП и ДПС. Нова тройна коалиция е невъзможна и гледана от балкона на ДПС. След изборите в движението като нищо ще предпочетат добре известното "зло" в лицето на ГЕРБ. Въпреки че са в опозиция хората на Сокола не изглеждат недоволни от управлението на ГЕРБ. Изпадането на НДСВ пък е обяснимо - царската партия няма депутати в парламента, няма и да има.

"Сметките за ток и парно ще активизират хората за участие в референдума", смята Янаки Стоилов, заместник-председател на БСП. В интервю за "24 часа" той отбелязва, че датата на референдума - 27 януари, е твърде близо до коледните, новогодишните и други традиционни празници, което може да съкрати кампанията. Стоилов поставя въпроса дали това е целта на управляващите. В същото време зимата е сезон, който прави енергийната тема още по-актуална. От тази гледна точка януари дава възможност за допълнително отрезвяване и активизиране. Според Стоилов е парадоксално, че гражданите трябваше да отговорят на ясно зададен въпрос, а управляващите го осакатиха. Те извадиха най-важната му мотивираща и спорна част - за АЕЦ "Белене", която предлага реално решение за бъдещето на ядрената енергетика у нас. Вместо да предложат свой въпрос, те извадиха "жилото" и промениха съдържанието. С това управляващите показаха страх от референдума и ревност към гражданската инициатива.

"ЕК: България губи битката с безработицата", акцентира "Сега". В последните месеци на 2012 г. делът на хората без работа у нас може да надхвърли фаталните 13%. Това става ясно от есенната икономическа прогноза на Европейската комисия, представена от еврокомисаря Оли Рен вчера. За 2012 г. безработицата в България ще е 12,7%, прогнозира Брюксел. За сравнение въпреки трудните времена безработицата в страни като Германия, Австрия, Холандия е в диапазона 4,5-5,5%. Високата безработица е факт въпреки изливането на огромни суми от еврофондовете и от българския бюджет в програми за създаване на временна заетост и обучения. Големият проблем е, че държавата не инвестира в подобряване на бизнес климата. А проблемите с безработицата и заетостта, съчетани с лошо планиране на данъчните постъпления, може да провалят бюджет 2013.

В интервю за "Преса" Божидор Данев, изпълнителен председател на Българската стопанска камара, коментира бюджет 2013 така: Основният диалог между политиците е как да се преразпределят приходите, колко да бъде минималната заплата, колко да получат служителите в МВР, Министерството на отбраната или други учреждения. Говори се за преразпределение на средствата, а не откъде да бъдат генерирани те. Това политическо говорене идва както от изпълнителната власт, така и от опозицията и смущава бизнеса. Всички правят дълбоки поклони пред електората. Важно е обаче да се мисли преди всичко как да произведем повече и как да осигурим повече приходи за държавата. В бюджета няма нито лев в подкрепа на бизнеса, нито лев за изграждане на второ- и третокласни пътища. Надеждата на бизнеса да не зависи от администрацията рухна, защото няма и лев за електронното правителство, за електронния поземлен регистър, посочва Данев.

"Време беше да поставим Брюксел на място", коментира "Сега". На България й пораснаха европейски зъби и захапа най-напред своята кърмилница - Европейската комисия, която единствена захранва в кризата с големи инвестиции нейната икономика. Пет години след влизането си в ЕС държавата набра дързост да заяви на Брюксел да не й се бърка във вътрешните работи. Поводът беше изявлението на говорителя на ЕК Оливие Баи, че с избора за конституционен съдия на Венета Марковска "е заложена на карта репутацията на Конституционния съд и други ключови български институции". Грубото изказване на външния министър Николай Младенов, че Еврокомисията трябва да си знае мястото, показа къде ги боли най-много властите. Верни на правилото, че "кадрите решават всичко", те следят внимателно да не проникнат външни фактори в техните комбинации. Историята не познава мафиотски структури, разтурили се по вътрешно убеждение. Ако Брюксел действително желае да помогне на България да се промени, трябва по-уверено да си заеме мястото на законен външен фактор за изравняване на евростандартите. Другата перспектива е да увековечи играта на полумерки и полудемокрация.

"Брюксел е ръчната спирачка на България", е озаглавено интервюто в "Труд" с лидера на "Движение България на гражданите" Меглена Кунева. Във връзка с острите критики на Европейската комисия покрай избора на конституционни съдии тя отбелязва, че комисията не иска от България нищо изненадващо и нищо, което не очаква другите европейски страни. Първо - върховенство на закона. Второ - действие на гражданското общество. Срещането на политическото решение с гражданската реакция, пресечната точка между тях е това, което комисията иска от всички държави. Не е изненада за никого в Европа, не бива да бъде и за нас, че комисията реагира като пазител на договорите на ЕС. Страна, която е под наблюдение за нарушено върховенство на закона, би трябвало да бъде особено внимателна какви стъпки прави. Брюксел е ръчната спирачка на България, за да не попаднем в пропастта. Щяхме ли да бъдем толкова внимателни с бюджетния дефицит, ака не бяхме под валутен борд и ако Брюксел не наблюдаваше публичните ни финанси? Областите, в които Брюксел не се намесва, като образование и здравеопазване, са абсолютно затънали, посочва Кунева.

"В синода са като орел, рак и щука", казва в интервю за "Стандарт" архимандрит Касиян, игумен на манастира "Св. Благовещение" край кюстендилското село Копиловци. По думите му църквата у нас е разяждана от вътрешни противоречия. Хората, които са начело на църквата, нямат никакво единомислие по нито един въпрос, бил той и елементарен. Никога не могат да излязат с някакво ясно и конкретно становище по какъвто и да е проблем. Защото вече е нарушен принципът на единомислието. Това е сбор от хора с разнозначни интереси. Как да има единомислие между орел,рак и щука? Но има светлина и надежда и тя е в манастирите, в младите хора в тях. Има честни игумени и монаси, но те са мачкани и гонени. Вече има вълна емигранти в расо към Атон. При тях не става въпрос за гурбет и заплати. Търсят манастири зад граница, където има вяра и условия за духовен живот.

"Църквата ни има нужда от твърда ръка", смята Емил Великов, шеф на дирекция "Вероизповедания" в МС. В интервю за "Монитор" той е лаконичен, че когато БПЦ е единна и здрава, единна и здрава е и държавата. Църквата трябва да обърне внимание на проблемите, които вълнуват хората днес, защото за 20 години животът им се промени тотално. Църквата може да бъде спасителният кораб, който да ни помогне в тези трудни времена.