Мечтаната работа в Германия или мизерия срещу дребни суми

През 2012 година са идентифицирани 137 жертви на трафик на хора с цел трудова експлоатация, стана ясно днес на старта на кампанията “Нулева толерантност към трафика на хора с цел трудова експлоатация“.

113 от тях са мъже, а 24 – жени. Предимно силният пол става жертва на този тип трафик на хора, защото съвременната форма на робство се използва най-вече в селското стопанство, строителството и други дейности, където жените трудно биха могли да бъдат полезни.

Кампанията стартира сега, защото хората масово започват да търсят сезонна работа извън страната по това време на годината.

Вътрешният министър Цветан Цветанов призова хората да бъдат особено внимателни с обявите за работа, да проверяват дали трудовите посредници имат лиценз, дали той е валиден и винаги да подписват трудов договор на български език. Той допълни, че ако станат жертви на трафик на хора, засегнатите не трябва да се колебаят да информират органите на реда в съответната държава, защото те са жертви на престъпление, а не са съпричастни към него.

Хората най-често се примамват с обяви за работа, предлагащи гъвкавост, високо заплащане и бонуси при добре свършена работа. Нерядко предложенията идват от роднини, приятели или добри познати.

Кирил е на 21 години. Летата си обаче не прекарва по купони на родното Черноморие, а работи като сервитьор. На младежа му е писнало да бачка за жълти стотинки и щом чува за възможността да замине за Германия и за няколко месеца да направи добри пари, не се замисля дори за секунда.

21-годишното момче не се плаши, че заминава нелегално, без подписан трудов договор и конкретни планове. Кирил вече знае кой е човекът, който урежда работа на българите в Германия – Петър, и това му стига.

Младото момче си събира багажа и се качва в колата на “посредника“. Обясненията на Петър звучат прекрасно – ще пътуват заедно към Хановер, където ще му уреди работа в месопреработвателен цех, договорът ще го чака и ще започне работа още на следващия ден.

Кирил обаче не стига до Хановер, оказва се в Алгермисен – село на около 30 км от града. Петър го поставя пред свършен факт – работа в цеха няма, може да бачка в автосервиз. Дава му договор на немски – или да подписва, или да се връща до България, както може.

21-годишното момче решава, че няма какво да губи. Оказва се обаче, че ще живее в жилище от 40 квадратни метра, където са настанени още 18 души – всичките българи, стигнали дотам по същата схема.

Кирил работи в сервиза два месеца – все нощни смени. Всеки път, когато отвори дума за заплатата си, му казват, че трябва да почака, защото пари няма. Подхвърлят му дребни суми, колкото да преживява.

Една сутрин, след поредната нощна смяна, Кирил решава, че е време да преглътне гордостта си, да признае на родителите си каква грешка е направил и да потърси помощ.

Кирил успява да се измъкне от схемата. Прибира се и едва ли повече ще направи тази грешка.

Dnes.bg смята, че трафикът на хора е сериозен проблем, а трафикът с цел трудова експлоатация е почти непознат за обществото. Можем да си спомним да случаите на българи, които се връщаха от Гърция като “живи скелети“, пребивани и държави в нечовешки условия, работели на нечовешки смени.
Трафикът на хора е сериозно престъпление!