Срещу какво протестираме?

От месец насам България е залята от протести. Седмица след седмица те набират сила и все повече привърженици. Паралелно с това обаче сякаш се губи общото сечение между протестиращите, а с умели политически ходове не една и две партии се опитват да се реанимират и да извлекат своята полза.

Спусъкът на протестите се оказаха януарските сметки за ток. Те отключиха недоволството – първоначално на получилите по-високи сметки, а после – и на всички, които смятат, че имат причина да протестират. Постепенно протестите получиха общ знаменател и надслов: „Не на монополите”, но за броени дни се превърнаха в протест срещу управляващите.

В този момент спрях да припознавам каузата – намеси се политиката, при това по най-груб и недостоен начин. Това вече не е моят протест, защото протестиращите не дават решение, а искат грубо възмездие. Появиха се дори призиви за национализация – идея, която звучи колкото нелепо, толкова и стряскащо.

Шахматната дъска и токът

Политическите хватки около протестите доведоха до престрелки и прехвърляне на горещия картоф – кой е пуснал електроразпределителните дружества на пазара, кой им е дал монополната позиция и кой им налива печалби. Всичко това на фона на призиви за прекратяване на лицензионните договори и прогонването на трите компании от страната.

Сагата с енергетиката обаче няма да се разреши така.

В подобна ситуация полезните ходове са малко и те със сигурност не са свързани с прибързани действия и гръмки заплахи за отнемане на лицензи. Особено когато говорим за публични компании, каквито и трите ЕРП-та са, реториката трябва да е по-умерена, защото на карта се залага както стабилността на капиталовия пазар, така и авторитета на регулаторите, отговорни за контрола върху информацията, която се разпространява за дружествата на борсата.

Умелото отиграване на ситуацията – такова, което ще е от полза на обществото, а не на търсещите реабилитация политици, е разсекретяване на договорите с чуждестранните компании, които опрерират на пазара на енергия у нас. Обнадеждаващото е, че пътища за това вече се търсят.

Другият път е законова промяна и разваляне на възможността за монопол на пазара чрез допускането и на други разпределители на пазара. Ако хапката е толкова апетитна, със сигурност ще се появят заинтересовани играчи. Справка – развитието на пазара на мобилни услуги.

Повече пазар

В момента разпределението на електроенергия е строго контролирана от държавата сфера – от цената за достъп, през цената за пренос, до крайната цена – всичко това се контролира от държавни органи. В такава ситуация да се каже, че злият дявол са ЕРП-тата, е меко казано нахално.

Всъщност, ако се абстрахираме от напрежението около протестите, трите ЕРП-та правят всичко по силите си през последните седмици, за да обяснят цените, политиката си и проблема с високите сметки. Нещо, което не бихме видели от нито едно държавно предприятие.

Това е пряк ефект на повечето пазар – трите компании са заинтересовани от оставането си на пазара. Ако сред тях бъдат допуснати и нови дружества, то ще говорим за конкуренция. Реална – с което цените ще паднат. Поне частта, която контролират ЕРП-тата.

Ами национализация?

Национализацията е възможно най-неподходящият път за излизане от ситуацията, защото между държавен и частен монопол разликата не е голяма – за крайния потребител вероятно и никаква. Що се отнася до сметките, най-болезненият пример за това е софийската топлофикация. Между другото, сметките за парно също са изключително съмнителни, но от години ситуацията не се е променила дори минимално.

Връщането на ЕРП-тата в ръцете на държавата със сигурност ще вкара повече напрежение, защото администрацията досега не е доказала, че е способна да се справя ефективно с управлението на който и да е мащабен проект.

Интересна е и схемата, която от ЧЕЗ разпространиха за разпределението на средствата, които постъпват в разпределителните дружества. Тя показва всичко друго, но не и това, че държавата в случая е защитник на интереса на хората.

Игра на политика

Всичко, което се случва в момента, е игра на политика. Безспорно има много хора, които протестират срещу високите сметки. Те обаче трябва да насочат енергията си срещу политиците, а не срещу разпределителите. Причината – последните са частни компании, опериращи в условия, зададени им именно от политиците.

Политиката обаче подменя протеста. Популизмът и политиканстването се хванаха за ръка с обещанието за национализация. Темата се сменя към бедността, кризата, ниските майчински. Дават се щедри обещания, без обаче да се отговори на конкретния проблем – ще се либерализира ли пазарът и ще стане ли по-ефективна държавата.

Затова този протест вече не е моят. Моята кауза не са изборите, а конкретните действия за подкрепа на пазара и изтегляне на държавата към основните ѝ проблеми – реформа на вътрешното министерство, реформа на здравеопазването, реформа на образованието. И продължавам да чакам реални платформи за промяна именно там. Но все така си чакам.

Още новини от България можете да прочетете в Investor.bg