"Първата реакция на БСП бе рязка, да не кажа истерична"

"Първанов срещу Станишев" е основната тема, която вестниците днес коментират.

"Сблъсъкът Първанов - Станишев не носи ползи на социалистическата партия и на ляво мислещите хора", заявява в интервю за "Труд" Калфин. По думите му проектът на Първанов е опит да се даде алтернатива, а не да се поставя под въпрос лидерството в БСП. "Това не е сблъсък между двама души, а опит за даване на алтернатива. Като част от тази алтернатива  произлиза БСП. Има и хора, които са членове на БСП и които нямат никакво намерение да излизат от партията, но биха искали да се промени начинът, по който се прави политика в държавата ни - да има повече отговорност, повече прозрачност и повече съгласие. Съжалявам, че първата реакция от страна на БСП беше рязка, да не кажа истерична. Има много теми, по които бихме могли да говорим и да работим заедно. АБВ няма амбиция да става голяма партия, въобще да става партия, но има амбицията да бъде катализатор, да накара партиите да спрат да правят политика по този начин, да спре крайното противопоставяне и насаждане на омраза", допълва Калфин.

Под заглавие "АБВ - втора лява алтернатива?" "Труд" обобщава коментарите на известни социолози и политолози. "АБВ няма потенциал да бъде алтернатива на БСП", категоричен е Андрей Райчев. В своя анализ той посочва: "Новото ляво, доколкото възниква или ще възникне, ще се появи от младото поколение. Всички тези спорове "Какво е БСП?" се развиват в нашите рамки. Новата лява алтернатива ще дойде от младите от новото поколение. Според политолога Даниел Смилов шансовете на АБВ за евровота са добри поради големия личностен капитал в средите на левицата, който Ивайло Калфин и Георги Първанов имат. Кольо Колев  прогнозира: Няма шанс съперничеството между АБВ и БСП да се превърне в основна политическа интрига на европейските избори. Интригата ще бъде доколкото това може да намали гласовете на БСП - от една страна, да отцепи вот от нея, а от друга, да намали възможностите й да "открадне" малко от ГЕРБ. Тези действия са удар срещу Станишев, ръководството на БСП и срещу правителството на Орешарски."

 "Защо Първанов тръгна да прави алтернативна евролиста и какъв ще е резултатът?" Това са основните въпроси, които "24 часа" задава на други експерти. Подобно на Колев, Юрий Асланов смята, че шансовете ГЕРБ да спечели евроизборите се увеличават, а на БСП намаляват. Кънчо Стойчев е категоричен, че "битката на Първанов е персонална".

В интервю за "24 часа" зам.-председателят на БСП Димитър Дъбов допълва: Между 25 и 30 хиляди гласа е таванът, който може да събере листата на АБВ на евровота, затова ходът на безсмислен. Според предварителните разчети на "Позитано" 20 пък формацията на Татяна Дончева не би привлякла повече от 7-8 хиляди гласа, посочва още Дъбов. И напомня, че за един мандат в Европарламента са нужни около 150 хиляди.

 "БСП тръгна по седесарските пътеки на разпада", е заглавието над анализа по темата в "Сега". Авторът Петьо Цеков подчертава: "Работата си е съвсем сериозна. Резултатът от работата на несериозния политик Първанов очевидно ще е разбиването на левицата, а това е твърде, твърде сериозно. През 1989 г. това не се случи - системата бе сменена, но основният играч остана. Този играч властваше през по-голяма част от т.нар. преход. Определяше живота между два протеста. Сега идва време и БСП да заплати част от цената на прехода."

Пред "Телеграф" депутатът от БСП Татяна Буруджикова подчертава: "Всеки от БСП, който е тръгнал срещу собствената си партия, не е постигнал никакви резултати. Вероятно основните опоненти БСП и ГЕРБ ще имат най-много полза от действията на Първанов поради простата причина, че очакваният или търсеният резултат от това действие е разцепление на гласовете, който до този момент са били в полза на БСП. Според мен обаче този ефект няма да бъде постигнат поради простата причина, че през всичките тези 24 години в демократичното развитие на България БСП е  показала, че при подобни действия ефектът върху нея е по-скоро  положителен, отколкото отрицателен."

В интервю за "Новинар" професор Андрей Пантев споделя: "Един голям историк - проф. Гандер, който незнайно защо никой напоследък не цитира, казва, че през 17-и век има рухване на българската народност. Той е правил мащабно проучване на народите и можем да му се доверим. Сега сме в същото състояние като тогава. Обаче аз не зная дали ще можем да се възродим. Най-тежката дума у нас е "демография". И все пак се надявам, че 2-3 милиона българи някой ден ще запеят с ум и сърце Чинтуловата песен: "Да бъдем пак, каквито бяхме..."."

 Държавата започва масирани проверки на нелегалните превозвачи. Това стана ясно, след като автобусните компании заплашиха, че ще спрат да возят пътници от 1 февруари, ако не получат подкрепа от властта, анонсира на първа страница "Труд". 20 процента от автобусните превози в страната са нелегални, допълва на вътрешна страница изданието. Проблем има и с международните курсове. Само за миналата събота от автогарата в гр. Кърджали са отпътували 34 микробуса, извършващи нелегални превози за Западна Европа.

Умната декларация, която сама смята налозите ни, вече е достъпна за попълване, информира под глава "Новинар". Декларацията с баркод е качета от вторник на интернет страницата на Националната агенция по приходите.

Да се легализират наркотиците у нас, поискаха от Българския  хелзински комитет. За това е настоял лично председателят на правозащитната организация, която се финансира от фондация на Джордж Сорос - Красимир Кънев, по време на работна група за нов Наказателен кодекс, съобщава на първа страница "Телеграф". Според Кънев дилърите, които се дрогират, не трябвало да подлежат на наказателна отговорност.