Демографски срив у нас: Хем стареем, хем намаляваме

Ражданията в последните 23 години у нас не компенсират смъртността. Населението намалява трайно, негативните демографски тенденции вече са трудно обратими.

Изводите са от доклад на социалния министър Хасан Адемов, представен пред Министерския съвет. След заседанието министърът заяви, че в периода 1989-2006 година демографската политика е изцяло загърбена, а стратегиите за нея имат печален ефект.

Адемов посочи, че демографският срив е проблем на Европа, но там населението застарява, без да намалява, а у нас са налице и двете тенденции. За 2012 година над 65 години са 1,4 млн. българи. Раждаемостта у нас е 9.5‰ при 10.4‰ средно в ЕС.

За 10 години с близо 300 000 по-малко са българките във фертилна възраст. За 20 години момичетата на възраст 0-14 години намаляват с близо половин милион.

Общата смъртност през 2012 година е 15‰ - починали са 109 281 българи. 9.6‰ е този показател за ЕС.

Броят на починалите е по-голям от броя на родените с около 40 000, един средно голям областен град се заличава от територията на България само по индикаторите раждаемост – смъртност, посочи министърът.

Данните показват, че детската смъртност намалява през годините. През 2012 година са починали 536 бебета на възраст до 1 година. Коефициентът на детска смъртност е 7.8‰ при 17.5‰ пред 1997 година. В ЕС този показател е 3.9‰.

За 2012 година броят на абортите по желание у нас е около 40% от ражданията, които са около 60 000. Адемов заяви, че данните са повод за изключително сериозна обществена дискусия, на база на която да се предприемат мерки.

Той изтъкна, че заради намаляването на населението в трудоспособна възраст и застаряването натискът върху публичните финанси ще бъде изключително сериозен в следващите години.

Миграцията и емиграцията също са високи. Жените, които емигрират, са с 10% повече от мъжете. Близо половината от заминаващите да работят и живеят в чужбина жени са на възраст 20-39 години.

Трайна е тенденцията на застаряване на населението, на намаляване на работната сила, на обезлюдяване на населени места и дори на цели региони, продължи Адемов с тревожните данни.

Едно от предложенията на министъра към правителството е създаването на Национален съвет по демографска политика към МС на ниво зам.-министри с цел подобряване на координацията между министерствата.

Друго предложение към кабинета е да възложи на министъра да организира разработването на методика, която да оцени въздействието на нормативните актове на МС върху елементи на демографската политика като раждаемост, смъртност, миграция и т.н.

Социалният министър изтъкна, че е важно негативните тенденции да бъдат спрени, защото проблемите пред всяко следващо правителство ще бъдат изключително сериозни.

Адемов обаче е категоричен, че финансовото подпомагане е само един инструмент и не най-важният. По думите му видно е, че има бум на раждаемостта в икономически силни години, когато има сигурност, доходи и работни места.

По изчисления на ведомството са необходими 950 млн. лева, за да получават всички семейства месечни помощи за деца, ако няма подоходен критерий. За това обаче липсват финансови средства. Сегашните пари, които се отделят за МТСП за всички политики, са 1.1 млрд. лева, напомни Адемов.

По думите му обществото е изключително чувствително, че една етническа група получава тези помощи. Министърът смята, че макар и не безспорна, мярката за стимулиране на двудетния модел чрез увеличаване на парите за второ дете е в правилната посока.

Адемов определи като драматично решението на управляващите да се спрат на швейцарското правило за индексиране на пенсиите. 3% за индивидуалното лице е много малка сума, но за държавата това са 120 млн. лева – само увеличението от 1 юли, изтъкна той и допълни, че не става въпрос за липса на желание пенсиите да бъдат по-високи, а за липса на възможности.

Министърът съобщи, че в края на отоплителния сезон най-бедните българи ще получат еднократна помощ, но все още не е ясно в какъв размер.