Спешната помощ - сред най-болните звена в системата

Спешната помощ у нас е сред най-болните звена на системата и се нуждае от бързи и радикални мерки, обяви в интервю за БТА директорът на Изпълнителната агенция "Медицински одит" доц. Златица Петрова.

Тя е категорична, че при никакви обстоятелства пациент по спешност не бива да бъде връщан или препращан без адекватни животоспасяващи действия и без специализиран оборудван транспорт. По думите й върхът на айсберга в здравеопазването е спешната помощ - това е най-видимата част, най-болезнената, най-реактивната и би трябвало усилията да се съсредоточат в организацията на цялата тази дейност.

Най-честите жалби на пациентите през миналата година са били свързани с качеството на оказваната медицинска помощ - 68 на сто от оплакванията са по повод своевременността и адекватността на лекарската помощ. Близо всяка трета жалба пък е била свързана с ограничен достъп до медицинска помощ, като се посочва липса на лекар, липса на апаратура, липса на възможност за извършване на пълен обем изследвания.

Висок е процентът и на жалбите, свързани с грубо или неглижиращо отношение на лекари или медицински сестри към болните. Особено чувствителни са родителите на болни деца. Има  и не малко случаи, в които лекарските екипи са били ангажирани със случаи, в които не се е налагала спешна помощ.

По думите на доц. Петрова през миналата година са извършени 475 проверки, като 11 от тях са по самосезиране на агенцията. По жалби са били извършени 306 проверки. Има и 59 проверки, извършени по документи.

Агенцията извършва и тематични проверки за спазването на различните медицински стандарти или при извършвани преразходи, допълни доц. Петрова.

Според нея здравната каса нито има експертен потенциал за проверки на качеството на оказваната медицинска помощ, нито има такива правомощия.

Директорът на Изпълнителната агенция "Медицински одит" коментира и последният фрапиращ случай в Разград, където на 28 декември почина дете поради липса на адекватна лекарска грижа.

“ИАМО работи по Закона за административните нарушения и наказания и можем да наложим административни наказания на всички по реда - лекаря в спешното приемно отделение, дежурния хирург, директора на болницата. По отношение на проблема, че в болницата в Разград няма детска хирургия, ще кажа, че във всички хирургични пътеки, независимо дали става  въпрос за деца или за възрастни, е записано, че действията по спешност се извършват от всеки един хирург”, посочи тя.

“Лекарският екип всъщност е забавил лечебното мероприятие. Можеше, въпреки оказаната бърза помощ, детето също да почине, това никой не може да каже със сигурност, но това, че лекарите не са действали както трябва да се действа при спешност, е грешка“, категорична е доцент Петрова.

По думите й лошото е, че в спешните приемни отделения не дежурят специалисти поради липса на такива. “Нямаме специалисти в много сериозни специалности - детска хирургия, анестезиология и др.”, подчерта тя.