Питка, боб, ошав - за Игнажден постничко на трапезата

Празничната трапеза на Игнажден винаги е постна. Това каза пред "Фокус" етнологът Елена Водинчар, научен сътрудник в Етнографския институт с музей към Българска академия на науките.

Водинчар припомни, че според традиционната обредност на този ден стопанката приготвя прясна питка, която се украсява единствено с бодове на вилица, сварява боб, прави постни сърми, ошав, варено жито.

"Слага се и една чиния сурово жито, с чесън, лук. Трапезата се кади, прави го най-възрастният човек. След трапезата, се кади стопанството и къщата", посочи Водинчар.

Интересен момент от Игнажданската обредност е обичаят "полазник".

"Всеки, който дойде на гости, задължително трябва да го "насадим", както се казва. Трябва да го поканим да седне на стол. По традиция зад вратата се слага слама. На гостенина се дава да пие чаша вода или вино, варено жито или царевица. А той от своя страна е длъжен да произнесе звуци, които имитират тези на кокошка. Целият този сюжет препраща към желанието да се мътят добре яйцата, да има много домашни птици в дома. Често посетителят носи названието "полазник", а в някои села по Ловешко и "кокошлярник". По качествата, пола и просперитета на гостенина стопаните гадаят за бъдещето. И до днес хората внимават кой ще ги "полази" на този ден", разказа Елена Водинчар.

Тя поздрави всички с Игнажден и покани тези, които се интересуват от българската обредност и обичаи в залите на Националния етнографски музей, където се организират арт ателиета и работилници.