Живот като на кино: на един троен агент

Живот като на кино или шпионски филм на живо. Така звучи накратко историята на българина Дино Динев, работил за три разузнавания – българското, френското и руското, разказва bTV.

Днес Динев живее в къща в покрайнините на София, на една от стените му има портрет на Сталин, за когото той казва, че е за него като Наполеон. Но през 1966 г. се установява във Франция, където за кратко тренирал бокс. Това, което истински му е повлияло е било седмото изкуство. А покрай него дошли и тайните мисии.
„Напълно обикновен човек съм, а живях в необикновено време”, обяснява той.

"Един ден се качвам в киноцентъра с един мой приятел. В големия павилион сложили една кабина от камион. Трима души са били вътре в кабината. Озовава се с актьора Сава Хашъмов и една прекрасна югославска актриса. „Трима души друсат кабината, ние ги гледаме.

Директорът на продукция ни пита "Какво правите, Искате ли два лева да изкарате?" – два лева бяха пари. "Взимайте по един клон" и ние с моя приятел тичаме приклекнали. Първата ми работа в киното беше живо дръвче", разказва Дино Динев.

Постепенно той навлиза в киното и дори става оператор. Участва и като асистент на Въло Радев в "Крадецът на праскови".

Срещата му с френски кинаджия, обаче му отвораря пътя към Франция. Започнал работа като оператор, но не останал незабелязан и за родното разузнаване.

Всичко започва със срещи с консула на обед и вечери. Имало бюджет, който трябвало да се похарчи. По думите му, в началото е нямало шпионаж. „България не работеше на Запад. Какво да шпионирам? Моя офицер от Държавна сигурност ми каза "Ако чуеш, че се подготвя опит за терористичен акт срещу посолството и някой от членовете – предупреди ни.”

С французите вербуването става по ресторантите – на ядене и пиене. Идва времето, когато го вербува и Съветския съюз. Започва да работи много като разпространява френски филми там. " Тогава само една фирма можеше да внася филми – "Сом експорт филм", а те всички бяха от КГБ. И така лека полека се свързахме с тях", разказва Динев.

"Никога нито една от страните нито българската, нито френската, нито руската не са искали от мен да участвам в акт, който да накърни интересите на друга страна. В тоя бизнес 90% е блъф – блъфира се всичко", обяснява той и казва, че с руснаците пиел водка, с французите – вино, а с българите ракия.

Не му се разминава и затвора. Това става през 1978 г., когато Владо Костов поискал убежище. Българинът се отзовал, но и френските служби не закъснели. В 6:00 сутринта 25 души заградили дома му с автомати и го арестували. Обвинението било, че има връзки със спецслужби на чужди страни с цел да се накърнят интересите на Франция.

Бил е зад решетките три години и именно тогава преживява най-трудните си моменти, тъй като 2 години не вижда децата си. Синът му започнал да заеква.

След затвора слага точка на шпионската си кариера. Започва да разпространява френски филми за соцблока. „По време на комунизма всичко беше цензура. Българинът нямаше достъп да види какво става отвъд желязната завеса. Единствено моите филми стигаха до народа", връща лентата назад Динев.

Покрай това започва да разпространява и съветски филми във Франция. Сприятелява се с Андрей Тарковски, Сергей Бондарчук и Никита Михалков. Днес се бори с тежко заболяване, гледа внуците си, държи ръката на съпругата си. За нищо не съжалява.

" За мен миналото е като лист от дърво, който есента пада на земята и пролетта няма да се вдигне наново – нов лист ще поникне ", казва за финал Дино Динев.