Почина Чочо Владовски

В негова чест да послушаме големия му глас в "Любовта, без която не можем", "Богатство", "Нашият град" и гениалната "Безсъние". Поклон прад паметта му!

На 50-годишна възраст почина един от най-големите български певци - Чочо Владовски. Гласът му е свързан с творчеството на Тангра и Диана Експрес и звучи във всеки от нас като песен за любовта към музиката, без която не можем, за нашия град и за богатството "един прозорец и безброй звезди".

Роден на 20. 03. 1956 година, той израства в семейство на класически музиканти. И сам тръгва по пътя на родителите си - става флейтист. Като всеки млад човек от онзи години обаче, редом с класиката в часовете в музикалното училище, малкият Цветан се увлича по деградиралата музика на Запада и свири в рок-групи.

Така от нота на нота, през 1974 става част от първата формация на Диана Експрес. След това работи със Сребърните гривни и със Синьо белите /оркестърът на Емил Димитров/.

Истинският успех, който го прави безсмъртна част от българската музика, обаче го застига, когато през 1979 година става вокалист на ТАНГРА. С тях записва "Богатство", "Нашият град", "Любовта без която не можем". И името си в списъка с най-обичаните вокали на групата.

След 1984 г. работи самостоятелно, а в началото на 90-те започва неговото сътрудничество с Лили Иванова. С нея правят звукозаписно студио, записват дуета "Чико", и Чочо продуцира албума й – „Хазарт”.

Нека всички да си припомним безсмъртното "Безсъние" на Чочо. Което според мен е една от най-гениалните български песни на всички времена. Както и според баща ми, и дядо ми...

Пропадах някъде, но всичко беше истинско -

страха от удара, очакването, сблъсъка.

А после кацнах върху мислите

и тръгнах по света, нарамил кръста си.

Като медал върху ревера сив на времето

оглеждах от високо всички улици.

И виждах рицарите, стъпили във стремето

на своите мотори с малки блудници.

А Дон Кихот прегърнал смело чашата

във кръчмата спореше със неверници,

които го закачаха от масите,

че днес дори в музея няма мелници.