Доброто няма етнос – Стелиан и неговата честност

Ранна сутрин, автогарата в Омуртаг... и чанта с хиляди долари и евро, попаднала в ръцете на нищо неподозиращ търговец. Така почва историята на Стелиан, който върнал близо 50 000 лева на изгубилия ги собственик, който се отблагодарил... с 5 долара.

Историята се разиграла преди близо 3 месеца, но така и си останала градска клюка. Едни се тюхкали, че чантата не е попаднала в техни ръце, че да видиш ти тогава… Други хвалели търговеца Стельо, че не се полакомил да вземе чуждото.

"Чуждо не ми трябва на мене. Ние си имаме достатъчно. Цял живот сме блъскали и знам, че лесни пари лесно отиват, крадени пък беля ти носят на главата", разказва мъжът пред "Труд".

"Да се знае, че честни хора има от всички етноси. Стига все ромите да са лошите и за всяко нещо те да го отнасят", съгласява се Стелиан Михайлов.

Стельо, както е познат наоколо, държи магазинчета на автогарата в Омуртаг. Още преди 26 години почнал, днес вече продава закуски и има собствен цех, прави скара и дюнери. А автогарата е място, където се създават истории.

Така в началото на юли в една ранна сутрин Стелиан и съпругата му намерили забравена чанта до щанда им. Прибрали я преди да изчезне, а после работата ги подхванала и забравили за багажа. След известно време Стелиан се сетил и надникнал вътре. Направо се стъписал - чантата била тъпкана с евро и долари, а вътре имало и торбичка със злато. Нямало документи, но пък намерили телефон с меню на турски език.

"Извадих една пачка и я показах на жената. Тя се намръщи и вика да ги прибирам парите веднага и да търся на кого са. Показах й друга, а тя хич не ми обърна внимание вече. Страшна е моята жена, чуждо не би и погледнала", хвали си булката Стельо.

Излязъл той и почнал да се оглежда, да търси чия е изгубената вещ. Видял непознат мъж, който обикалял наоколо и оглеждал всеки метър. Личало му, че е паникьосан. Сетил се дюнерджията, че това ще е собственикът на парите и размахал пред него чантата. Онзи веднага хукнал и я грабнал. Дори не погледнал парите вътре, сякаш усетил, че не са пипани. Ненадейно извадил пет долара и ги сложил на плота, пред слисаните очи на жената на Стельо.

"Човекът беше толкова ошашавен, че не се сети да благодари и да се запознаем. Подразбрах, че май е изселник и си е дошъл къща да купува", обяснява търговецът.

"След време минал пак през закусвалнята и тогава благодарил на жена ми. Казал, че парите били към 50 000 лева", разказва историята Стельо.

"Сам си вадя хляба и имам предостатъчно. За чуждо не ламтя, ма и моето не давам", казва мъжът зад скарата. Признава, че доста хора го поздравили за направеното, но имало и не малко, които му се чудели на акъла, че върнал парите, дето му паднали от небето. От близката банка пък се шегували с него - да си отворел сметка за тия 5 долара.

"Смятат, че като сме от етноса и сме крадливи. Не са познали. Имам два апартамента и две къщи. Имоти имам и в Беломорци. Всичко ми е направено по конец. Децата ми и те си хванаха пътя и се оправят добре. Имам две дъщери в Германия с по двама внуци. Зетьовете работят и живеят добре. И син имам там. При нас остана само малкият Адриян (13г.). Учи се добре и волейболист ще става", разказва за семейните дела главата на фамилията.

Той самият е от Омуртагския край. Завършил средно и дори искал да учи полувисше за жепеец, но баща му не го пуснал. Начесал си крастата да се качи в локомотива в казармата, където бил в школа в Горна Оряховица. После карал такси и автобус. След 1990 година подхванал търговията на автогарата. Вървял им бизнесът, доволни са с жена му. Приема стореното за най-нормалното нещо на света. Двамата са мюсюлмани и вярват, че има кой да вижда и отчита кое е добро и кое зло.

"Стига вече. Има роми и роми. Българи и турци също има недобри хора. Навсякъде всякакви има. Всичко е до човека. Не е речено, че като си от ромски произход, задължително си крадлив, мързелив, не учиш и не работиш. Аз цял живот работя. Сутрин ставам към 4-4:30 часа. Вечер откарам и до полунощ. Неделя, като си остана у дома, се чувствам виновен, сякаш някой ще ми се скара, че не съм отворил обектите. Така съм свикнал – да работя, да не седя на едно място и сам да си оправям нещата", отсича Стелиан.

И се надява хората да не слагат, ей така, етикети, а да съдят за всеки човек според делата му.