Доклад: Намаляваме и остаряваме, но пък се женим

Населението на България продължава да намалява заради ниската раждаемост. Такива са изводите от отчета за 2015 г. за изпълнението на актуализираната Националната стратегия за демографско развитие (2012-2030 г.), разгледан от правителството. 

Към 31 декември 2015 г. населението на България е 7 153 784 души, което представлява 1,4% от населението на Европейския съюз. В сравнение с 2014 г. то е намаляло с 48 414 души. Подобно на предходните години, това се дължи главно на отрицателния естествен прираст – с 44 167 души, а не на външната миграция – 4247 души, съобщиха от правителствената пресслужба.

Като положителни тенденции през 2015 г. се отбелязват намаляването на детската смъртност, увеличаването на броя на сключените граждански бракове и намаляването на разводите, както и някои други процеси.

Детската смъртност и преждевременната смъртност намаляват. През 2015 г. в страната са починали 434 деца на възраст до една година, а коефициентът на детска смъртност е бил 6,6‰. Това е най-ниската регистрирана в страната стойност. През 2001 г. коефициентът на детска смъртност е бил 14,4‰, през 2005 г. – 10,4‰, а през 2014 г. – 7,6‰. Преждевременната смъртност е намаляла от 22,4% на 21,4% в сравнение с 2014 г.

Броят на абортите намалява, показват още данните в отчета. През 2015 г. общият им брой е бил 27 782 или с 363 по-малко в сравнение с предходната година. Браковете се увеличават с 3124, като общият им брой е стигнал 27 720.

През 2015 г. броят на децата, родени от непълнолетни майки, е 3061 и спрямо 2014 г. намалява с 69 деца. Запазва се тенденцията на увеличаване на бебетата, родени от жени на възраст над 40 години – от 1517 през 2014 г. на 1687 през 2015 г.

Средната продължителност на живот за населението на България за периода 2013-2015 г. е 74,5 години. В сравнение с 2000-2002 г. тя се е увеличила с 2,6 години. Според статистиката, мъжете у нас живеят средно по 71,1 години, а жените – по 78 години, или с 6,9 години повече. Средната продължителност на живот е с 2,7 години по-висока за населението в градовете (75,3 г.), отколкото за населението в селата (72,6 г.).

По отношение на вътрешната миграция най-голямо териториално движение има по направлението град-село – 37,6 на сто.