Българинът хем песимист, хем се надява... цени да замръзнат, работа да има

Българинът продължава да е песимист, но и оптимизмът започва да си пробива път.

Положителни очаквания има обаче по-скоро към икономиката, отколкото към политиците, сочат данните от проучване на "Галъп интернешънъл" в навечерието на 100-те дни на новото правителство.

Според анализаторите икономическите възприятия на българите като цяло остават по-скоро негативни, но се движат в положителна посока като това вероятно се дължи на  обективни икономически процеси, а и заради усещането за политическа предвидимост.

62% от българите смятат, че цените ще нарастват в следващите 2-3 месеца.

23% са на мнение, че ще останат същите, а 2% - че ще намаляват.

Само преди три месеца обаче 78% очакваха ръст в цените, а само 13% смятаха, че те ще се запазят на същите нива.

От "Галъп интернешънъл" обясняват, че традиционно смените във властта водят и до повишаване на позитивните оценки и очаквания – както по отношение на политиката, така и по отношение на икономиката.

Тези начални кредити на доверие постепенно се изчерпват в хода на мандата.

В момента 28% очакват влошаване на общото икономическо положение на страната. 39% смятат, че положението ще остане същото, а 15% се надяват, че то ще се подобри.

Сега сме в една от фазите на най-нисък песимизъм за икономиката в последното десетилетие, отчитат социолизите.

Спадат и очакванията за безработица. През юли 41% очакват тя да остане същата, 26% - да расте, а 11% да намалява. Тези 26% са най-ниската стойност на очаквания за безработица в последните няколко години. През 2010 г. този дял беше 77%, през 2011 г. – 58%, през 2015 г. – 43% и т.н.

Доверие във властта

В сравнение с предходните месеци, където ясно личеше околоизборната положителна инерция, сега стойностите на доверие във властта влизат в нормално, т.е. по-негативно русло.

Според анализаторите вероятно множеството скандали, споходили управляващите през изминалите месеци, допринасят за по-лошите оценки.

Въпреки всичко оценките за парламента остават в малко по-високи стойности в сравнение с предходните години.

Доверието в парламента към юли е 24%, след като месец по-рано бе достигнало до 28%. Такива стойности за последно са регистрирани през 2010 г.

Недоверието също е в по-ниски от обичайните стойности - в този месец е 67%, а в предишния бе дори 61%, след като в последните няколко години рядко е било под 70%.

Доверието в правителството е 32%, а недоверието е 59%. Месец по-рано доверието бе по-високо.