Младите си отиват, България опустява. Кой ще я навестява? Бежанци!

За проактивна политика с българските общности зад граница призова Султанка Петрова. Заместник-министърът на труда и социалната политика отбеляза, че съществува реалната опасност обезлюдените части от България да бъдат населени с хора от други култури и общности.

"Живеем в изключително интересни и динамични времена. Времена, в които се трансформират идентичности, традиции, ценности и представи за света. Човекът винаги е бил мобилен, така се е разселил и по Земята, винаги в търсене на по-добри условия за живот, но никога не е бил така мобилен, както е в днешните времена", посочва в свой коментар Петрова.

"Заради технологиите, транспортните средства и падащите граници хората, особено в развития свят, пътуват все по-често. Част от тези пътувания и премествания е и трудовата мобилност, най-вече в рамките на Европейския съюз. Както добре знаем мотото на съюза е "свободно движение на хора, стоки и капитали", посочва заместник-министърът на труда и социалната политика в свой коментар пред "Труд".

Това вече е реален факт в единното европейско пространство. През XXI в. в резултат на всички тези промени ни предстои глобално разместване на население. То вече се осъществява в Европа, както от вътрешната миграция, най-вече в посока изток-запад, така и от Африка и Азия към континента.

В тази нова обстановка и демографските политики на страните трябва да бъдат нови и съобразени с непрекъснатите трудови миграции и премествания на население.

Създава се реална опасност в един момент определени територии, както е България да се обезлюдят напълно и в тези обезлюдени ареали да се заселят постепенно хора с друг културен и цивилизационен код. Да, ние живеем в глобално време и то ни дава много възможности и най-вече възможността свободно да пътуваме, да учим и да се реализираме там, където ни предлагат по-добри условия. Това е чудесно, но в същото време ние, като българско общество трябва да направим всичко възможно, за да защитим и запазим българщината, нашите традиции, ценностите си, активното население и цивилизационния си код.

Това със сигурност означава демографска политика насочена, както към задържане на младите хора в страната, така и проактивна политика с българските общности зад граница. Като начало се опитваме да изградим мостове за поддържане на връзката им с родината, а в по далечен аспект да ги мотивираме и да привлечем част от тях, образовани и квалифицирани, да се върнат в България. Затова усилията ни трябва да са насочени към създаване на условия тук да се реализират, тук да създадат семейства и тук да отгледат своите деца и внуци.

Тази проактивна политика трябва да е насочена към традиционните български диаспори в Бесарабия, Молдова , Украйна, Македония и др. Макар и отделени по политически и исторически причини от своя етнос тези хора пазят българския дух, култура, ценности и идентичност. Те представляват и отличен трудов резерв за страната ни, особено днес, когато все по-ярко се усеща на пазара на труда дефицита на квалифицирана работна ръка. Времената са такива, че не можем само да стоим и да чакаме нещо да се случи, за да си запазим младото население, а трябва активно и интензивно да работим в тази посока.

Нужно е съчетание от мерки, проактивна демографска и имиграционна политика, промени в образователната система, създаване на условия за реализация, с прилични доходи за младите хора в страната и преференциални условия за започване на бизнес и закупуване на жилища.

Като политици сме отговорни за гарантиране на справедлива трудова мобилност и улесняване достъпа до пазара на труда. Наложително е да намерим най-добрата полза от мобилността, като се опрем на открити, прозрачни и реалистични политики. Целта е постигане на равновесие между нуждите на трудовия пазар и миграцията, засилване на конкурентоспособността, социално сближаване, ефективна система за управление на трудовата миграция. Приносът на мобилните работници е безспорен, което ще доведе до по-ефективно използване на човешките ресурси. Стимулирането на трудовата мобилност изисква инструменти за намиране на съответствия между търсене и умения. Установяването на баланс е изключително важно, за да може работодателите да откриват потенциални работници с нужното образование, умения, знания и квалификация.

Усилията ни са насочени към сформиране на международна мрежа от експерти за дългосрочно сътрудничество, обмяна на опит и добри практики за посрещане на демографските предизвикателства и стимулиране развитието на трудовия пазар и мобилността на работната сила.

XXI век е най-динамичния век за човечеството, затова трябва да бъдем иновативни и да имаме ясна визия за бъдещето на страната ни.

Длъжни сме да предприемем активни действия, за да има какво да оставим на бъдещите поколения и най-вече да запазим България. Както е казал Хайтов „загубим ли България, губим всичко“. И нека да не забравяме – ние сме един от най-древните народи в Европа. Единици са държавите, които имат над 1300 години история, а София, заедно с Атина са двете най-древни европейски столици. Появили се на картата на света много преди градове, като Париж, Лондон, Амстердам, Москва, Брюксел и други.

Имаме много, както културно и интелектуално наследство, така и неповторим фолклор и изкуства които трябва да развиваме, да показваме, да се гордеем с тези постижения.

Свидетели сме на световно преразпределение на работната сила, който процес трябва да се управлява мъдро, като в основата му стои запазването на националните интереси на България.