Българите разделени на две: За вота на недоверие, за оставките...

Малко повече са пълнолетните българи (50%), които подкрепят вот на недоверие към управляващите за корупция, шуробаджанащина и т.н. 42% не го подкрепят. Данните са от новия телефонен сондаж на "Галъп интернешънъл" – част от независимата изследователска програма на агенцията, проведен на 7 и 8 ноември сред 801 пълнолетни българи.

Според анализаторите електоратът на ГЕРБ и този на БСП в последните няколко месеца стоят зад своите лидери - мобилизирани от острото противоборство.

Освен привържениците на опозицията, по традиция положително отговарят и негласуващите. Резултатът е стандартен и показва недоверие към целия политически елит, което се фокусира винаги в управляващата сила, посочват от "Галъп".

Въпреки това искането на ДПС Обединените патриоти да напуснат управлението се отхвърля от мнозинство от 58%. 29% го подкрепят.

Явно ДПС продължава да извиква негативни мнения сред болшинството от българските граждани, а участието на патриотите във властта се възприема сравнително безконфликтно и няма обществено очакване за съществени промени във властовата конфигурация, коментират социолозите.

Според тях критиката към управляващите явно е повече по отношение на съмнения в корупция, отколкото за участието на националисти в управлението.

Промените и оставките станаха основна част от политическия разговор. Така напоследък доби актуалност въпросът кое да е първо - разследването или оставката. 48% са съгласни, че когато се появят съмнения в корупция, е добре един управленец да подаде оставка, без да се чака разследване, доказателства и т.н.

Други 48% обаче смятат, че когато се появят съмнения в корупция, е добре първо да се изчака разследване, доказателства и т.н. Данните ясно свидетелстват, че поне сред половината българи действа своеобразна "презумпция за виновност" на политиците – в обществените очи те са виновни и без следствие, съд и пр. Затова и "бързите" оставки съответстват на обществените очаквания, посочват социолозите.

Във връзка с обсъждането на бюджета от "Галъп" са проверили какво е принципното масово отношение към протестите на различни обществени групи, които често се провеждат в хода на процедурата по приемане на бюджет.

52% приемат мнението, че протестите в последните седмици не са обичайни и свидетелстват за тежка ситуация. 42% пък са по-близо до мнението, че такива протести са нещо обичайно, когато се обсъжда бюджет – вероятно защото различните обществени групи ползват момента, за да постигнат по-добро финансиране в следващата бюджетна рамка. В данните се оглежда и традиционният обществен негативизъм у нас.  

Обсъжданията около бюджета закономерно извеждат на преден план темата за степента на държавна грижа и намесата на държавата в пазарните и икономически процеси като цяло. Това личи и в почти автоматичното одобрение за всякакви мерки на държавна намеса. Например, мнозинство 55% наскоро подкрепиха намесата на Борисов в спора между икономическото министерство и ЕМКО. Също 55% одобриха действията на Борисов за "Дунарит" и т.н., а само около една четвърт бяха против, допълват анализаторите.

Разбира се, подобни данни се дължат също и на подкрепата, с която Борисов се ползва сред своите привърженици. По същия начин сред привържениците на БСП над 70% от запитаните например намират скорошния конгрес на БСП за успешен за Нинова и за партията. Явно Нинова досега успява да осъществява стремежа си за синхрон с редовите социалисти, смятат от "Галъп".

Работата на новия министър на здравеопазването ще е очаквано тежка, ако се съди по данните от сондажа. Мнозинство от 79% намира, че здравеопазването у нас се движи към по-лошо в последните няколко години, въпреки влагането на нови средства в системата. Дори привържениците на управляващата партия споделят това мнение преимуществено. Числата разбира се отразяват и инерционния негативизъм сред българското общество, но със сигурност са достатъчно тревожен сигнал, обобщават социолозите. 

Данните са от поредния експресен телефонен сондаж от редовната изследователска програма на "Галъп интерлнешънъл" по актуалните и важни теми на обществото. Проведен е на 7 и 8 ноември по панелна методика сред 801 души, която осигурява представителност на данните за пълнолетното население на страната. Абсолютна максимална грешка е ± 3.5 при 50% дялове.