Българско военно чудо: Епопеята при Драва

Епопеята при Драва, която става известна и като Дравската операция, с която българите отблъскват войските на Третия райх през Втората Световна война, оживява в десетия филм от документалната поредица "Българско военно чудо".

В началото на септември 1944 г. България се оказва в куриозната ситуация да е в състояние на война с почти целия свят. След преврата на 9 септември новите управляващи смятат да облекчат положението на страната, като сключат примирие с Антихитлеристката коалиция, което става факт на 28 октомври. Надеждите им са, че България ще получи статут на „съвоюваща”, което ще осигури по-леки условия на бъдещия мирен договор. Действително, под прякото съветско командване български войски се сражават срещу германци на югославска и унгарска територия.

В началото на 1945 г. Втори и Трети украински фронт приближават Будапеща, като до началото на март фронтът се установява по реките Дунав, Драва и брега на езерото Балатон.

За да защити подстъпите към Берлин и Виена, германското командване решава да предприеме контранастъпление. На пътя на планираната атака попада и Първа българска армия от 6 пехотни дивизии с близо 130 хил. души. Тя осигурява крайния южен фланг и тилът на Трети украински фронт. Първа българска армия заема фронт от около 140 км, а предната отбранителна линия е по северния бряг на река Драва до вливането ѝ в Дунав. Задачата на българските войски е твърде отговорна, а те не разполагат с достатъчно модерно оръжие и имат само 25 танка. Армията е отдалечена на над 1000 км от родината и това се отразява на бойния дух на войниците. Силите на Първа армия не са достатъчни за създаване на устойчива отбрана по цялата линия.

До 5 март 1945 г. германците не проявяват особена активност пред фронта на българите, но съветското разузнаване има данни, че те подготвят удар, който да обкръжи и унищожи Първа българска армия и да застраши тила на съветските войски. Знае се дори приблизителната дата на настъплението.

Задачата, която маршал Толбухин – командир на Трети украински фронт, поставя на Първа българска армия, е да не допусне пробив на отбраната при река Драва. Затова са изградени две укрепени позици, българските инженерни части поставят 139 минни полета с обща дължина 27 км, както и 13 км телени заграждения. Към 5 март подготовката на отбранителната операция е завършена, българите са в бойна готовност, а немската атака не е изненада.

През нощта на 5 срещу 6 март германците настъпват в три направления, като най-силният удар е срещу Трети украински фронт. Едновременно с атаките северно и южно от Балатон, 3 германски пехотни дивизии форсират р. Драва, на фронт от 6 км срещу българските части. Целта им е да облекчат настъплението на главното направление. Възползвайки се от мрака и мъглата, германци, власовци и усташи успяват да установят предмостие и да прехвърля нови части.

Упоритата съпротива на българските подразделения не успява да спре далеч по-многобройния противник, който разкъсва отбраната на първоешелонните дружини и се насочва на север. Той превзема селата Драва Чехи, Драва Палконя, а по улиците на Драва Соболч се разгарят ожесточени ръкопашни схватки.

Участник в боя на 6 март си спомня: "И германците хвърлят – една дружина, хвърлят втора дружина, хвърлят трета дружина. Командирът на ротата ни – убит, командирите на взводове – убити, аз бях фактически най-младшият началник. Тя ротата остана 10-15 души".

Но още сутринта на 6 март започва българска контраатака, в която са хвърлени дори чиновниците, лекарите и каруцарите. Тя не позволява на германците да разширят предмостието и те остават в един сравнително тесен плацдарм 8 км на 4 км в дълбочина. Водейки кръвопролитен бой при съотношение 8:1 в жива сила и 10:4 в бойна техника в полза на противника, 3-а пехотна дивизия още първия ден притъпява настъпателния порив на германците.

Те въвеждат нови сили на 7 март, но силният отпор ги принуждава да се окопаят и да бранят предмостието. Както гласи донесението на командир на германски полк: "Упоритата съпротива на българите ни принуди да преминем към отбрана".

Германците превръщат селата Драва Соболч, Драва Чехи и Драва Палконя в силно укрепени пунктове. Следващите дни преминават в ожесточени боеве, а командването на Трети украински фронт изпраща в помощ на българите 133-ти съветски корпус. Голямо впечатление на българите прави съветското оръжие. Войник си спомня: "Тогава "Катюшите" свършиха доста работа. Щото стрелбата от "Катюшите" – това са 24-25 снаряда, които едновременно стрелят и даже камък да е, гори, гори всичко!".

Български и съветски части атакуват предмостието. В горящото село Драва Соболч се води ръкопашен бой за всяка къща. Затова и то е наричано от участниците "Малкия Сталинград". На 18 март и село Драва Чехи е овладяно от българите, а на следващия ден целостта на отбраната е възстановена. Така след 14-дневни ожесточени сражения плацдармът е ликвидиран.

В Дравската отбранителна операция загиват 1418 български военнослужащи, а противникът дава 4395 убити. Въпреки че 60-70% от състава на някои български части излизат от строя, целта на германците да разгромят Първа Българска армия и да излязат във фланг на Трети украински фронт не е постигната. С кръвта си българските воини написват героичната Дравска епопея, която прославя името им.

Германският генерал-историк Типелскирх отбелязва за Драва – "Българската армия се оказа костелив орех... въпреки нейното оръжие, което е произведено през 1893 г." А съветските командири отбелязват: "Българите здраво се бият". Неслучайно командирът на Първа българска армия е поканен да участва в парада на победата в Москва. Макар на мирната конференция в Париж България да не е призната за съвоюваща страна, тя дава своя принос във войната и излиза от нея уголемена, запазвайки Южна Добруджа.

Поредицата "Българско военно чудо" пресъздава 10-те най-големи военни постижения на армията ни по пътя към национално обединение и е част от образователната инициатива за осъвременяване на преподаването на история на сдружение "Българска история" и ЗАД "Армеец". Филмите от "Българско военно чудо" се прожектират и пред ученици и учители в десетки градове в страната по време на открити уроци, които авторите на проекта изнасят. Видеата се предоставят безвъзмездно за образователни цели, за да може повече учители да ги използват в учебните си часове.