Търси се: Сестра издирва брат си след 45 години раздяла!

Моника Ненова твърдо е решена да открие своя брат, който се е родил преди 45 години в град Батак. Той е проплакал на 13 юли 1972 г. в малкото родопско градче и е било записано с имената Ивайло Малинов Николов. Майката е била едва на 18 години, а заради строгите си родители родила далеч от дома и го оставила, разказва "Монитор".

След раждането си Ивайло е бил оставен за около 2 години в дом за деца без родители, а междувременно младата майка Малинка създала семейство и през 1974 г. родила Моника. През тези 2 години обаче жената не спирала да тъгува за изоставения си син и с мъжа си посетила няколко пъти момченцето в социалното заведение. По-късно детето е било осиновено и служителите в дома казали на майката Малина, че детето й е в добро семейство, но отказали да дадат информация в коя част на страната живее.

Моника пък дала обет на родителите си преди да склопят очи да издири своя брат.

Малинка Николова почива от тежко онкологично заболяване през 2014 г. , а тежката болест  покосила 3 години по-късно и мъжа й Иван.

"Баща ми не говореше за детето и го разбирам, защото двамата с майка ми са преживели много тежко всичките тези неща. През последните дни на болестта си беше много зле, но не спираше да говори, че има син. Аз бях в шок от загубата и на майка, и на татко, но им обещах, че ще направя всичко възможно да намеря Ивайло", заяви пред изданието 44-годишната Моника Ненова.

Тя се е регистрирала и в групите във Facebook "Търсим се!" и "Къде си?" с надеждата нейната история да стигне до повече хора и да приключи с щастлива развръзка.

Сред хората онлайн има такива, които разбират и подкрепят Моника, други я укоряват, трети я съветват да остави нещата каквито са.

Но жената е твърдо решена да издири своя изгубен брат. Тя е проверила вече в Батак, където е бил роден Ивайло, но родилният дом е закрит през януари 1975 г. Няма информация и в кой дом за деца без родители е бил настанен тогава.

"Искам да го намеря. Ще се опитам да го разбера и ако не желае връзка с мен, въпреки че ще ми е трудно да приема такъв развой на нещата", казва Моника и допълва, че за нея най-голямата утеха ще е да усети поне веднъж братската му прегръдка. Нейното семейство също я подкрепя, а тя се надява децата й да се запознаят със своя вуйчо.