Газовите хранилища в Европа са запълнени едва на 74%: Ще се върне ли руският газ?

Преговорите на САЩ в Абу Даби пораждат опасения, че Брюксел може отново да се подмами и да попадне в енергийния капан на Кремъл Доналд Тръмп твърди, че е сложил край на осем войни, но най-голямата награда – мирът между Русия и Украйна – все още му убягва, което го разочарова. Сега обаче президентът настоява, че се подготвя "голямо, прекрасно споразумение". Неговите преговарящи – предприемачът в сферата на недвижимите имоти Стив Уиткоф и зетят му Джаред Къшнър – ще заминат тази седмица за Абу Даби за първите преки мирни преговори с Русия и Украйна от февруари насам, пише The Telegraph. Този тристранен формат измести другите ключови участници, които имат пряк интерес от изхода на събитията: европейците. Самият Тръмп заяви миналата седмица, че сделката "може да обхване цяла Европа".

Къшнър обаче не се притеснява. Въпреки че европейците са оставени на заден план, техният приоритет е ясен: мирното споразумение трябва да неутрализира заплахата от руска агресия. Американците обаче внесоха неяснота. Според информации те настояват за мирно споразумение, което – доста спорно – би включвало възобновяване на износа на руски газ за Европа. През последните четири години европейците болезнено се освобождаваха от зависимостта си към енергийните ресурси на Владимир Путин. Сега те са на финалната права от правно обвързващ процес за трайно прекратяване на доставките на руски газ.

Възможност за повторно пускане на руските тръбопроводи

Планът предвижда доставките на руски втечнен природен газ (ВПГ) да спрат до Нова година, а последният внос по тръбопроводи да бъде постепенно преустановен до същия период на следващата година. Ако обаче американците наложат волята си, те може да отворят вратата за Путин, позволявайки му да започне да възстановява някога мощното си енергийно влияние върху Европа. Повечето анализатори смятат, че е малко вероятно Брюксел или Киев да се съгласят отново да разчитат на Русия, за да поддържат енергийното си снабдяване.

"Макар че сред държавите членки на ЕС в Източна Европа – като Словакия – има такива, които винаги са се стремили да запазят доставките на руски газ, позицията на Берлин, Париж и други столици остава непроменена: забраната за внос на руски газ ще влезе в сила от 1 януари", казва Бил Фарен-Прайс от Оксфордския институт за енергийни изследвания.

В същото време европейските домакинства и индустрия са изправени пред рязко растящи разходи за енергия, а страни като Германия и Нидерландия не успяха да натрупат достатъчно газови запаси тази година, за да са сигурни, че ще преминат спокойно през зимата. Миналата седмица Международната агенция по енергетика предупреди, че ако Тръмп не уреди скоро конфликта с Иран и ако зимата се окаже дълга и студена, Европа може да бъде принудена да плаща високи цени за газ чак до следващото лято. На всеки европейски политик или индустриалец, който се възмущава от свободния подход на американците при сключването на сделки с Кремъл, вероятно се пада по един, който е силно изкушен от перспективата за по-евтин газ.

"Въпреки че почти всички държави около Балтийско море биха се обявили категорично против, Германия представлява интересен случай. В политически план Германия е предимно против, но германските индустриалци вероятно биха подкрепили подобна идея", отбелязва Сергей Вакуленко от Центъра "Карнеги" за Русия и Евразия.

Тази възможност може да подтикне Словакия и Унгария – които все още разчитат на руски газ, доставян през Турция и Балканите – да настояват за смекчаване на общоевропейската забрана.

Ако пък Марин льо Пен спечели президентските избори във Франция следващия април, тя може да се присъедини към тяхната позиция. В Германия възходящата партия „Алтернатива за Германия“ (AfD) вече призова за повторно пускане в експлоатация на руските газопроводи.

За мнозина идеята за "руски енергиен ренесанс" в Европа може да изглежда нереалистична. Но докато американците разработват това, което Къшнър нарича "устойчива рамка за дългосрочна европейска сигурност и стабилност", Путин може да си позволи да мечтае. Появилите се информации за американския план в енергийната сфера подсказват, че Къшнър и Уиткоф работят усилено по него вече няколко месеца.

В началото на октомври агенция Ройтерс съобщи, че двамата са предложили да привлекат американски инвеститори за възстановяване на работата по газопровода "Северен поток" – съоръжението, по което преди това огромни количества руски газ достигаха до Германия по дъното на Балтийско море. Берлин замрази работата по газопроводите, след като Русия нахлу в Украйна през февруари 2022 г., а по-късно същата година те станаха обект на саботаж чрез поредица от подводни експлозии. Според информации, Къшнър е обсъдил този план с Кирил Дмитриев – един от най-близките сътрудници на Путин. Дмитриев публично се е застъпвал за възобновяване на доставките на газ за Германия. Той е водил разговори с американски представители в енергийния сектор, а миналата седмица е бил в Белия дом за среща със самия Тръмп. Междинните избори предоставиха контрола над Конгреса на демократите, които нямат никакво желание да отменят американските санкции срещу "Северен поток". Тъй като от януари управлението на Капитолийския хълм преминава в ръцете на победителите, на Тръмп му се налага или да постигне споразумение до Коледа или да се премине към "План Б".

На Европа ѝ свършват вариантите.

Миналата седмица WSJ съобщи, че Къшнър и Уиткоф са предложили също така продажба на руски газ за Европа чрез американски посредник, за да се заобиколи забраната на ЕС. Този план би позволил на Киев да печели такси за транзит през своята газопреносна мрежа. Приходите от продажбите пък биха се съхранявали в ескроу сметка (специална доверителна сметка), за да се гарантира, че Путин няма да може да използва средствата за водене на война срещу Украйна. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви миналата седмица, че подобна сделка е невъзможна към момента, предвид "ситуацията на терен". Той обаче не я изключи напълно. Вакуленко от Центъра "Карнеги" за Русия и Евразия се съмнява, че този конкретен план ще проработи.

"Щом стане въпрос за ескроу сметки, за Русия това е напълно неприемливо. Освен това не мисля, че в момента Тръмп разполага със сериозни лостове за влияние върху европейците", казва той.

Въпреки това, рязко покачващите се цени на газа оказват реален натиск върху Европа – цените са се увеличили почти три пъти, откакто в края на февруари започна войната, включваща Иран. Газохранилищата в ЕС са запълнени едва на 74% – поне 10 процентни пункта под нормата за това време на годината. В Германия капацитетът им е запълнен само на 60%.

Европейците се конкурират с Азия за скъпите доставки от САЩ и разчитат на стабилността на добива от Норвегия. Това прави задачата за постепенно премахване на зависимостта на континента от руския газ много по-трудна. Данни на мозъчния тръст Bruegel сочат, че напоследък ЕС внася около 380 милиона кубически метра руски газ седмично – точно толкова, колкото и през същия период на миналата година.

ЕС все още разчита на Русия за между 12% и 15% от доставките си на газ. Според Центъра за изследване на енергетиката и чистия въздух (CREA), през август общността е закупила руски тръбопроводен газ на стойност 756 млн. евро (630 млн. паунда), както и втечнен природен газ (LNG) за 323 млн. евро. Изглежда, че пълното спиране на вноса на руски втечнен природен газ (LNG) до 1 януари е изключително трудна задача – или поне такава, която ще изисква сериозни разходи. Законодателството дава правомощия на Брюксел временно да спре прилагането на забраната, ако енергийните доставки са изложени на сериозна заплаха, но се очаква, че само по себе си оскъпяването няма да бъде достатъчно основание за това.

"Още преди конфликта в Близкия изток някои участници на пазара допускаха, че ЕС може да смекчи крайния срок и да го отложи за пролетта, предвид състоянието на газовите хранилища. Ние обаче не смятаме, че това ще се случи", казва Том Марзец-Мансър от компанията за енергийни анализи Wood Mackenzie.

Той допълва, че дори европейците да се нуждаят от руски газ, те ще си дават сметка за риска да предоставят на Путин лостове за влияние.

Дан Йоргенсен, еврокомисарят по енергетиката, споделя същото мнение.

"Със сигурност не бих се доверил на Русия, дори утре да настъпи мир", заяви той миналия месец.

Но ако, противно на очакванията, Тръмп успее да донесе мир още утре, въпросът за руския газ може отново да излезе на дневен ред. Европейците може и да нямат доверие на Путин. Въпросът е дали, изправени пред изкушението за евтина енергия, те могат да се доверят дори на самите себе си.