С любов: Пенсионерка дарява 4 паметника на Двора на кирилицата

Бивша учителка от Шумен със скромна пенсия стана дарител на културно-историческия комплекс Двор на кирилицата в старата столица Плиска. Йорданка Савова /84 г./ ще издигне четири паметника на български творци, които са си служили с кирилица, в изграждащата се Алея на писателите.

Поне 80 автори от различни народности е решил да увековечи в комплекса неговият създател – арменецът Карен Алексанян. Първите бюстове – на Пейо Яворов и Иван Вазов, вече бяха открити миналата година. А паметниците на Паисий Хилендарски, Христо Смирненски, Никола Вапцаров и Гео Милев ще бъдат вдигнати съвсем скоро от сърцатата шуменка.

"Никога не бих се съгласила да изляза от анонимност, ако не исках с цялото си сърце този мой жест да увлече и други хора, загрижени за съхраняването на нашата история", казва пред "Труд" Йорданка и благославя Алексанян за начинанието му. Тя и друг път е дарявала, но без да афишира.

"Нали знаете, че когато едната ръка даде, другата не бива да знае. Ако правиш дарение, прави го не да блеснеш, а да научиш с пример и други", разсъждава педагожката. 

Тя силно се надява, че още много хора мислят като нея.

Йорданка и съпругът й Станислав посетили Двора на кирилицата в старопрестолния град още през 2015 г. заедно с пенсионери от шуменския клуб N6.

"Бях много впечатлена. Още щом прекрачих прага, видях срещу мен паметника на Св. Цар Борис I. За него и други български владетели, оставили светла диря, аз от години искам да напиша книга. Обръщам се и гледам – срещу мен 12-метров кръст, а под него фигурите на светите братя Кирил и Методий. Край тях буквите ни, изваяни от червен камък… Нещо уникално, което те грабва", разказва учителката.

Тя много харесала и малката църквичка, и картинната галерия, пълна с исторически платна.

После още няколко пъти водила свои гости на това място. Когато го посетила с компания на 14 септември м.г. с изненада видяла, че там е издигната и огромна крепост, пълна с още българска история. Най-много се развълнувала от восъчните фигури на Кирило-Методиевите ученици. Толкова приличали на живи, че чак й се приискало да заговори с Наум. На втория етаж на Крепостта, където са подредени български владетели, видяла две празни позиции и още тогава се замислила. Когато зърнала празните постаменти пред Крепостта и научила, че там трябва да се извисят паметници на поети и писатели, вече била решена да помогне. За лош късмет, съпругът й се почувствал зле, наложило се да извикат линейка. Йорданка се притеснила, но останала и приятно изненадана от вниманието на Алексанян, който ги придружил до спешната кола.

Преди празниците решила да благодари за човещината и да помоли по свой начин да участва за по-бързо реализиране на Алеята на писателите.

"Имах огромно желание да бъда полезна. Но знаех, че не мога да дам много средства, моите възможности са капка в морето. Затова до този момент бях помагала само на отделни лица. А този мой жест сега щеше да бъде за държавата и обществото", спомня си Йорданка. 

Признава, че е била най-щастлива, когато Алексанян след дълги колебания решил да я приеме за разговор по темата.

"Не съм искал финансова помощ от никого, най-малко пък съм очаквал от пенсионерка. Моята цел е сам да направя този комплекс. Но леля Йорданка настояваше много да остави памет след себе си, да направи нещо за своя народ и кирилския свят. Не можах да откажа, щях да я обидя. Сега силното желание на тази българка е много задължаващо. Лично аз ще направя най-доброто, за да се изпълни нейната воля", казва собственикът.

Той признава, че след разговорите с вещата по темата учителка по литература е решил да увековечи повече български творци в Алеята. На всеки от четирите бюст-паметника, които ще бъдат изваяни с парите на леля Данче, нейното име ще бъде изписано – като на дарител. Така е и с паметника на поета Яворов, който е дар от Съюза на амренците в Европа.

Йорданка имала пълната свобода да посочи творците и първо избрала най-достойното място за автора на "История славянобългарска" Паисий Хилендарски. Вълнува се дори как ще изглежда, иска скулпторът да го изобрази в по-млада възраст.

Тя напомня, че никой не знае годината на смъртта и гроба му. Понеже е и поетеса, авторка на 7 книги, иска посетителите на Алеята да могат по-скоро да отдават почит на Христо Смирненски, Никола Вапцаров и Гео Милев. До 19 юни, когато се чества Денят на дарителя, паметниците им ще бъдат готови, казва Алексанян. Ще ги открие лично шуменката.

До това време ще бъде открит паметникът на Христо Ботев, а на 6 март ще видят бял свят бюстовете на Александър Пушкин, Сергей Есенин, Фьодор Достоевски и осетинският творец Коста Хетагоров. На 11 май в Алеята ще бъде почетен и Алеко Константинов. В ход е изработката на още бюстове.

Откъде леля Данче се е научила да дарява? Казва, че цялата им фамилия са благодетели, а най-вече баща й Христо Генковски. Той съградил училище в шуменското село Радко Димитриево, пригодил плевня за храм, дори нарисувал иконите вътре, а после намерил начин да я снабди с камбана чак от София.

Църквата "Св. Иван Рилски" още оглася околията с нейния звън. Учителката последвала примера му. И когато краеведи от дружеството към читалище "Димитър Войников" в Шумен решили да изпратят книги в Молдова, тя подбрала най-ценните 180 тома от библиотеката си.

"Ботев, Яворов, Смирненски, Вазов… Това са гиганти. Нека да се образоват нашите българи, да раснат децата им с българско самосъзнание", обяснява шуменката. 

Миналата година жената изпратила 200 бройки от "Моята родина" на всебългарския събор при гроба на кан Кубрат край Малая Перешчепина – волята й била да се раздадат на присъстващите. Българка, пътувала чак от Америка, разпознала своята начална учителка по снимка на корицата на книгата.

"Няма по-ценно нещо от това учениците ти да те помнят", вълнува се Йорданка.

Поне 5 години леля Данче подкрепяла с топли дрехи и храни бедни и болни хора от своя квартал.

"При 28 семейства ходихме с председателката на пенсионерския съюз, но им казвахме, че носим дар от кварталната пенсионерска организация "Александър Стамболийски". Иначе е неудобно, все едно ги съжалявам и давам милостиня, хората ще се притеснят", разсъждава пенсионерката, която не обича подаяния. Всичките си книги е издала с лични средства – само подарявала, не продавала, не искала спонсори и цензори.

Затова в сатиричната си творба "Сбъркан свят" тя громи на воля лъжедемокрацията и пороците на съвремието. Даже има въпроси към църквата и Бог. Атеист е, но казва, че живее богоугодно, спазва Божите заповеди. Обяснява, че никой не се нуждае от много: "Както писателят го е казал – какво му е нужно на човека – едно легло, където да поспи и събере сили, маса – да се нахрани на нея, да пише и да рисува, и един-два стола за тези, които ще дойдат".