Мъжественост, женственост… джендър ролите в България?

Популярната напоследък джендър тема се отнася, най-общо казано, до изграждането на идентичността на всеки индивид и изобщо на представите за "мъжественост" и "женственост", коментира пред "Дарик" д-р Ивелина Ефтимова, която е преподавател в Шуменския университет "Епископ Константин Преславски".

По думите й полът е не просто нещо дадено, а нещо, което търпи промяна и бива оформено според културата на средата в различните социални ситуации в дадено време.

"В българската традиционна култура мъжкото и женското поведение са обвързани изцяло с биологичната принадлежност към единия от двата пола, допълва тя.

Ефтимова твърди, че промените в традиционно изградените джендър роли започват с индустриализацията и модернизацията на българското общество след Освобождението.

"Задължителното за двата пола образование дава възможност за професионална реализация извън обичайната. Макар, че жените започват да работят извън дома, като учителки, лекарки, шивачки, домашни помощнички, работнички във фабриките и т.н., те продължават да изпълняват и обичайните си функции на съпруги, майки и домакини", настоява тя.

Това продължава и след 1944 г., когато държавната политика целенасочено създава работни места и за двата пола. Постепенно се променя и семейният модел – младите предпочитат да създадат свое домакинство. Въпреки тези външни промени, много бавно се променят традиционно вкоренените разбирания за мъжка и женска работа и съответно за мъжко и женско.

"Постепенно, без да става дума за сливане, размяна или за някакво извънредно напрежение около джендър ролите, в днешно време са налице модели на поведение, различни от традиционните", заключава доктор Ивелина Ефтимова.