Борисов води на Нинова с цели 10%, БСП скъсява разликата с ГЕРБ

ГЕРБ запазва мястото си на първа политическа сила с подкрепа от 23.1% от всички избиратели. Партията търпи лека ерозия в резултат от скандалите около ЧЕЗ и вътрешно-коалиционните сътресения, показват данни от регулярното тримесечно проучване на "Алфа Рисърч", проведено в периода 15-24 март 2018 г. сред 1025 пълнолетни граждани от цялата страна.

Според социолозите вътрешнопартийните удари между "Патриотите“ рикошират в големия коалиционен партньор и нанасят допълнителни щети върху неговия имидж.

Външнополитическата активност на лидера на партията Бойко Борисов води до ръст от 3 на сто в неговия личен рейтинг – до 36%. През периода нарастват обаче и негативните мнения за управлението, което би представлявало риск най-вече в ситуация на мажоритарен избор, ако срещу кандидатите на управляващата партия се изправят силни опоненти, посочват анализаторите. Като следствие от вътрешнополитическите скандали има ръст от 4% в дела на критиците на кабинета.

Най-критични към правителството са както симпатизантите на БСП и ДПС от малките населени места, така и по-взискателните, с по-високи очаквания жители на големите градски центрове. Разликата между тях е, че левите избиратели не подкрепят и външната политика на правителството, докато градската средна класа е с категорична проевропейска ориентация.

Основната опозиционна сила БСП се възползва от текущите скандали, от разпалените от дебатите по Истанбулската конвенция обществени страхове, от националистическата реторика около посредническата роля на България в диалога между ЕС и Турция. В резултат с подкрепа от 20.5% левицата скъсява дистанцията с ГЕРБ, но не заради електорален ръст, а заради спада на основния политически опонент.

Лидерът на партията Корнелия Нинова, която има доверие 26.4%, също не успява да повиши личния си рейтинг. Като по-сериозен проблем пред партията се очертава обаче стратегическото разминаване между антиевропейската й реторика и първия тест за нейното електорално влияние – Европейските избори догодина. Ерозирайки успешно образа на Европа сред част от своите избиратели, тя намалява мобилизацията в ляво, в следствие на което изостава по-значително от ГЕРБ, отколкото при национален вот. Така рискът пред нея е да попадне в своего рода капан на собствените си ПР победи, изтъкват от "Алфа Рисърч".

Въпреки скандалите помежду им, Обединените патриоти успяват да се задържат на 5.2% електорална подкрепа. Красимир Каракачанов е с най-висок личен рейтинг (29.8%), следван от Валери Симеонов – 11.4% и Волен Сидеров – 6.4%. Отрицателните оценки и към тримата лидери нарастват, но позитивните не намаляват. В случая националистите се възползват от т.нар. ефект на негативната мобилизация – увеличаването на обществената нетърпимост към техни публични изяви води до консолидация на феновете им.

При ДПС, както и при Воля, съществени промени не се наблюдават. Движението със сигурност би имало парламентарно представителство (5.1%), докато "Воля" няма събира недостатъчна за това подкрепа от 2.0%.

Твърде ниска, вероятно дори наказателно ниска, остава подкрепата за фрагментираната извънпарламентарна десница. Всяка една от партиите събира между 0.6% -1.8%. От лидерите им с относително най-висока подкрепа се ползва Христо Иванов (9%). Заради категоричните проевропейски нагласи на избирателите им, Европейските избори са благоприятна възможност за пробив за тези партии. Въпросът е дали във формата и с лицата, с които ще се явят, те ще дадат шанс за представителство на своите потенциални избиратели, коментират социолозите.

Одобрението за Народното събрание (12%) и председателя му Цвета Караянчева (21%) бележи леко подобрение през първите три месеца от годината. Въпреки това парламентът продължава да търпи сериозна криза на обществено доверие.

Аналогична е ситуацията с отношението към правораздавателните и правоохранителни институции, чиято дейност е съпътствана от трайна критика: съд (9% положителни оценки срещу 56% отрицателни), главен прокурор (10% положителни оценки срещу 43% отрицателни). Поредицата от случаи на битови престъпления през последните месеци се отразява в отчетлив спад на одобрението за работата на полицията (от 27% на 20%) и силен ръст в неодобрението (от 30% до 41%), показват данните на социолозите.

Регулярното тримесечно проучване на "Алфа Рисърч" е проведено е в периода 15-24 март 2018 г. сред 1025 пълнолетни граждани от цялата страна. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по основните социално-демографски признаци. Информацията е събрана чрез пряко стандартизирано интервю по домовете на анкетираните лица.