Младият лекар, който поема към Северозапада, а не към Запада

Много български лекари отиват в чужбина. Шеип Панев също заминава, но вместо за Западна Европа поема към изоставените села на Северозападна България. За да лекува самотните възрастни хора - без да взима и стотинка, разказва Дойче веле.

Баба Милка е вдигнала  кръвното. Сигурно е от сапунените опери, които гледа всеки ден, казва тя. Споделя, че преживява някои от историите много емоционално, а други, които намира за примитивни, само я дразнят. Въпреки това не изключва телевизора. Високото кръвно може да се дължи и на факта, че не си пие редовно лекарствата. „Трябва да си взимаш лекарствата по едно и също време - рано сутрин, а не късно след обяд, това е много важно", казва ѝ Шеип Панев.

Съвсем скоро той ще се дипломира като лекар. Днес е пристигнал в село Лютиброд в Северозападна България на около 100 километра от столицата София. Тук преглежда малкото останали възрастни хора. Северозападна България е един от най-бедните региони в ЕС. Младите хора отдавна са напуснали селата и се прибират само по уикендите. По тези места хората виждат лекар само веднъж в месеца – но само лете. През зимните месеци всичко зависи от времето.

Провалът на държавата

„Винаги казвам на дъщерята: Ако не дай Боже ми се случи нещо и успея да ти се обадя по телефона, едва ли ще те дочакам жива, докато пристигнеш от София. Тук нямаме лекар. Колко пъти съм се молила да намерим някой, който да идва поне в понеделник, сряда и петък. В другия край на селото живее една акушерка, която се грижи за болната си майка. Когато ме заболят силно коленете, отивам при нея, за да ми бие една инжекция“, казва баба Милка.

Шеип Панев не иска да се примири с тази ситуация. Вместо това действа - по собствена инициатива и на доброволни начала. Заедно с лекари от една столична болница посещава различни села в Северозападна България - но не само, за да трупа практически опит като лекар: „Длъжни сме да помогнем на хората тук, защото държавата очевидно не се справя. Във всяка възрастна жена виждам сякаш моята баба и това ми стопля сърцето. Хората тук ценят работата ни и се радвам, че мога да сторя нещо добро за тях, че съм им полезен. А това значи, че не живея напразно", казва младият лекар.

Безвъзмездният лекарски труд е просто благословия за неправителствената организация „Проект Северозапад“. От три години Яна Рупева са грижи за забравените хора в региона. „Освен работата ни с възрастните хора се опитваме да интегрираме в обществото и младежи с психически недъзи, които са прекарали целия си досегашен живот в социални домове. Налага се да ги учим на най-елементарни неща - да разпознават часовника, да внимават, когато пресичат улиците, да знаят как се пътува с влак и т.н.“, казва Рупева.

Социални услуги – просто няма

В отдалечените региони на България не съществува функционираща система на социални услуги, добавя тя. Само от дарения Яна Рупева е създала работилница за хора с увреждания. Държавата не отпуска и стотинка. Сега тя иска да създаде и социална кухня, в която хората с увреждания да приготвят и доставят храната за възрастните и самотни хора. „Старците тук изобщо не могат да повярват, че има някой, който е готов да се грижи за тях. Те са безкрайно благодарни, че им се дава възможност да водят приличен живот на старини“, казва Яна Рупева.

Лекари като Шеип Панев са абсолютно необходими в тези региони. Спасяването на човешки живот нерядко зависи от бързината на лекарите. „В учебниците четем за онези решаващи пет до десет минути, през които пациентът трябва да бъде реанимиран. На практика обаче линейките пристигат след два, три, а понякога и след четири часа в отдалечените села. Умират хора, които при нормални обстоятелства бихме могли да спасим“, казва Шеип.

За съжаление лекари като Шеип се броят на пръсти. Повечето млади лекари ги тегли към Западна Европа, а не към селата в България. „Отварянето на границите, което първоначално приветствахме, имаше и отрицателни последици. Днес нашите лекари напускат България. Утре обаче и българските пациенти ще тръгнат към чужбина и това ще постави под натиск и германската здравна система. За тези неща трябва да се помисли още днес - преди да сме започнали да внасяме евтина чужда ръка отвън", казва бившата зам.-председателка на Българския лекарски съюз д-р Галинка Павлова.

"Имам дълг към хората тук"

Над 1600 български лекари работят понастоящем в Германия. Шеип Панев обаче не иска да напуска България. „Човек живее само веднъж и всеки сам си взима решенията. Не осъждам моите колеги, които заминават. В България е много трудно за младите лекари. Бих заминал за Германия, но само временно - на специализация, а не за постоянно. Мисля, че имам дълг към хората в България. Искам да остана, за да ги лекувам. Какво ще стане, ако всички заминат оттук?", казва младият медик.

След прегледа при него баба Милка, която участва в местна фолклорна група, се отправя към съседното село. „Коленете нещо не ме държат, но гласът ми все още е силен. „За болежките в коленете ще трябва да чакам, докато се появи отново д-р Панев", казва бабата.