Синодът скочи на закона, но депутатите... останаха глухи

Въпреки недоволството на Светия Синод, католическата общност, Арменската църква, Мюфтийството – поправките в Закона за вероизповеданията минаха на първо четене в пленарната зала, почти единонодушно.

Все пак премиерът Бойко Борисов се срещна преди седмица с митрополитите и им обеща, че измененията няма да станат факт, докато не се намери консенсус по текстовете.

Осен това той обеща, че заплатите на свещениците, имамите, равините ще бъдат приравнени към тези на учителите.

Измененията в закона са внесени в два проекта – единият е на ГЕРБ, БСП, ДПС, а другият на "Обединени патриоти".

Част от промените предвиждат нов модел на финансиране на вероизповеданията. Според него те ще получават държавна субсидия, ако са изповядвани от не по-малко от 1% от населението на страната. Критерий ще е самоопределението на гражданите при последното национално преброяване.

Размерът на субсидията се определя по модела на финансиране на политическите партии. Максималният размер на субсидията е 15 милиона на вероизповедание.

На критериите за новия модел на финансиране отговарят само източноправославното християнство и мюсюлманството.

Останалите ще бъдат финансирани по досегашния начин - чрез Закона за държавния бюджет и дирекция "Вероизповедания" към Министерския съвет.

Целта на промените, внесени от Патриотите цели спиране на чуждото влияние върху някои вероизповедания в България, водещо до радикализъм.

Според текстовете свещеници могат да са само "български граждани, завършили училищното и висшето си образование в България".

Патриотите още искат регистрираните вероизповедания да декларират пред Сметната палата банковите си сметки в страната и чужбина.

Именно срещу този текст е насочено най-вече недоволството на църквите у нас.