Отбелязваме Димитровден, чакаме зимата

Българската православна църква почита днес паметта на Свети Великомъченик Димитрий Мироточец. Празникът е наричан от народа Димитровден.

Димитрий се родил в трети век в Солун. Баща му бил градоначалник. Когато Димитрий поотраснал и можел да разбира истината, родителите го въвели в молитвената стая и започнали да го учат на вярата в Господ Исус Христос. Повикали свещеник и го кръстили Димитрий.

След кончината на родителите си Димитрий заел висок военен пост и получил заповед да преследва християните. Вместо това той ги покровителствал. На връщане от поход на Изток император Максимилиан спрял в Солун и поискал Димитрий да се откаже от вярата в Христа, но увещанията били напразни. Хвърлили го в тъмница. Загинал мъченически през 306 година - прободен с копие.

Християните запазили мощите на светеца. След като гоненията били прекратени, над лобното място и на гроба на Свети Димитър в Солун бил построен малък храм. При него ставали много чудеса. По-късно храмът бил разширен и тогава намерили нетленните останки на мъченика, от които потекло благовонно миро. За мироточивите му мощи се говори в паметници от десети век.

Свети Димитрий много пъти спасявал Солун от вражески нападения. Той бил почитан още от онези времена в Тракия и в Македония. По-късно българи и гърци започнали разпалено да си оспорват "покровителството на небесния стратег Свети Димитрий от Солун". Заради славянския му произход от древни времена всички славянски народи честват светеца. Българи и сърби го почитат като патрон на цялото славянство.

Днес мощите на Свети Димитър се съхраняват в едноименната базилика в Солун, издигната на лобното му мястото, а светецът се почита като покровител на Солун. В деня на неговата памет в града се стичат поклонници от цял свят.

Името на Свети Димитър е свързано и с историята на българския народ. През 1185 година, по време на двувековното византийско робство, братята боляри Асен и Петър обявили в Търновград, че не признават повече византийската власт. Това станало на 26 октомври, на храмовия празник на построената от тях църква, наречена на Свети Димитър. Закриляни от него, въстаниците довели борбата за независимост и възстановяване на българската държавност до успешен край.

Народният култ към Свети Димитър го представя като по-голям брат близнак на Свети Георги. Широко разпространена е поговорката "Свети Георги лято носи, а Свети Димитър - зима". В народния календар празникът на Свети Димитър бележи поврата в годишното време и началото на зимата. Според поверията в полунощ срещу празника на Свети Димитър небето се отваря, след което се очаква и първият сняг.
На 26 октомври завършва и традиционният период - от Гергьовден до Димитровден, за наетите сезонни работници - пастири и ратаи. Работодателите се разплащат с работниците си. Затова и празникът на Свети Димитър се нарича още Разпус.

На Димитровден се приготвят различни ястия от птици и зеленчуци.

(БТА)