Луксът и мизерията, интеграцията и сеграгацията: В Сливен

"За последните няколко години населението на сливенския квартал "Надежда" почти се е удвоило. През 2011 година в тази част на града са живели близо 12 000 души.  А днес - между 20 000 и 25 000." Така започва обширен репортаж от Сливен за проблемите на хората от "Надежда", публикуван от френското списание "Le Taurillon" (taurillon.org). Той е препечатан и от германския портал treffpunkteuropa.de.

Авторката на статията Ариа Рибиреас пише: "Кварталът е опасан с дълга тухлена стена, изградена още по времето на социализма, за да "предпазва" жителите му от преминаващите наблизо влакове. В "Надежда" живеят четири малцинствени общности: турци, "музиканти", власи и градешки цигани. Тук достъпът до здравната система е особено щекотлива тема - над половината от жителите на "Надежда" нямат осигуровки.

Проблемите в "Надежда" сякаш нямат край

По отношение на смъртността и заболеваемостта сред майките, този квартал на Сливен се нарежда на едно от челните места в Европа. Това е и една от причините, която кара неправителствената организация "Лекари на света" (Médecins du Monde) да открие свое представителство в "Надежда", пише Deutsche Welle.

В сливенската болница редовно идват за аборт млади момичета на възраст между 12 и 17 години. В България абортите са разрешени, но обикновено те са много скъпи и, следователно, недостъпни за повечето жени от "Надежда". Представителите на "Лекари на света" работят в сливенския квартал от 2004 насам - по проекта "Превенция на нежеланата бременност сред бедното население на Сливен". Организацията е изградила информационен и консултантски център, в който медиците разясняват какво означава "семейно планиране" или как човек получава достъп до държавната здравно-осигуритена система. В центъра младите момичета и жените могат да научат как да се предпазят от нежелана бременност и имат възможност да получат напълно безплатно противозачатъчни, презервативи или спирала."

По-нататък авторката на репортажа разказва, че младите момичета от квартал "Надежда" напускат твърде рано училище - още на 11-12 години. А училището все пак им осигурява известна защита. "Ако ходят на училище, рискът да бъдат "откраднати" е по-малък'", казва пред журналистката представител на "Лекари на света". "Когато някое момиче бъде "откраднато", обикновено то бива физически насилвано и изнасилвано, преди да бъде "върнато" на семейството. В тези общности в България девствеността на момичето е нещо свято. А момичетата, които са загубили своята девственост, са нежелани бъдещи съпруги. За да ги предпазят от "кражба", много родители принуждават дъщерите си да се омъжат рано и така женитбата се превръща в нещо като "продажба" на момичето. Независимо, че в България е незаконно сключването на брак преди навършването на 16 години, в тези общности много млади момичета биват омъжвани още на 12-13 години", посочва "Le Taurillon".

Авторката на репортажа посочва, че в "Надежда" неправителствената организация напоследък регистрира две нови тенденции по отношение на семейното планиране: все повече млади момичета се опитват да продължат образованието си след първите две или три раждания - например като се записват на вечерно училище; и второ - между две бременности преминава все повече време. Това положително развитие е резултат от разяснителната дейност сред младите момичета, но и от нарастващото разбиране за ползите от образованието. Роля играе и осъзнаването на проблемите, пораждани от раждането на няколко деца в кратък период от време.

По-нататък в репортажа на френското списание четем: "Два други много сериозни проблема на жителите на квартал "Надежда" са свързани с наркотиците и лихварството. Ако преди хората са дишали лепило, от около 5 години в района вече се разпространяват дроги, например хероин." Пред журналистката на "Le Taurillon" представител на "Лекари на света" споделя, че полицията отлично знае за този проблем, но бездейства. Той казва още, че много от престъпленията в района се свързват именно с употребата на наркотици и алкохол. "Освен това различни кредитори се опитват да се възползват от тежкото финансово положение на семействата и им предлагат лесни кредити с високи лихви, стигащи дори до 100 процента. Те третират местните хора като роби и ги заплашват, че ще им вземат къщите, ако не си върнат заемите заедно с лихвите", се посочва още в репортажа.

"На влизане в "Надежда" първите къщи са на турското малцинство. Това е и най-богатата и най-чиста част от квартала. Много турски семейства работят в чужбина - във Франция или Германия - и изпращат пари на роднините си в България, а с припечеленото строят големи къщи в картала, които опасват с масивни огради с позлатени решетки и бодлива тел. Нерядко пред къщите са паркирани луксозни автомобили, които са най-важният белег за успех", пише още журналистката от "Le Taurillon".

За какво мечтаят хората в "Надежда"?

Тя установява, че с всеки метър по-навътре в квартала картината се променя - асфалтът изчезва, улиците се превръщат в тесни чакълени пътечки, а къщите са неизмазани. "Някои от жителите на квартала на "музикантите" също успяват да си намерят работа в чужбина и да изпращат пари у дома. Но мнозинството се препитава с работа в някоя от фабриките в района или пък със сезонна работа. Други изкарват дребни пари от покупко-продажба на стоки или пък събират и предават отпадъци", четем в репортажа.

"Към проблемите на жителите на "Надежда" можем да добавим и нередовното извозване на боклука, включително заради тесните улички, недостъпни за камионите и за линейките. Проблем е и режимът на водата - пускат я само сутрин и вечер за по няколко часа", пише авторката и добавя: "Ако попитате жителите на сливенската "Надежда" за какво си мечтаят, ще получите еднозначен отговор: "За това как по-скоро да се махнем оттук"."