2060 г.: 98% от световното население ще живее в 600 града

В резултат на икономически, климатични и други фактори населението на света нараства, а миграцията е все по-динамична. Именно хората обаче, a не само технологиите, са ключовият елемент за развитието на умните градове. Около това мнение се обединиха международни експерти по време на конференцията "Knowledge City – градове на бъдещето", която се проведе на 28 февруари в София. Събитието беше организирано от Investor Media Group и се проведе под патронажа на Столична община.

Росен Плевнелиев, президент на Република България (2012-2017 г.) и почетен председател на Алианса на развиващите се икономики в Европа, откри конференцията. Според Плевнелиев младите хора в България са "мечтатели", които водят страната към положителна промяна. Той допълни, че България притежава всички предпоставки да бъде лидер в региона, като за развитието на инфраструктурата е необходимо осигуряването на по-качествена среда и участието на гражданите в процеса.

"Knowledge City – градове на бъдещето" стартира с дискусия, посветена на общинските стратегии и цифровата икономика. В специално видеобръщение еврокомисарът по "Цифрова икономика и общества" Мария Габриел подчерта ролята на хората в развитието на всеки модерен град. "Инфраструктурата трябва да прави живота им по-добър и да гарантира, че всичко се случва по безопасен начин", изтъкна Габриел.

Според Петко Георгиев, инициатор и председател на УС на ИКТ Клъстер Бургас, една от основните задачи на местните власти е да работят градът да се превърне не само в добър за живеене, но и за работа. Таня Христова, кмет на община Габрово, обърна внимание на образованието и важността на това както родителите, така и децата да бъдат интелигентни.

Добри примери от Европа бяха във фокуса на втората дискусия. Симеон Щебунаев, част от ръководството на Кралския институт на британските архитекти (RIBA), представи примери от програмата за реновиране на индустриалната зона Побленоу в Барселона - 22@Barcelona. С пример от Лондон Щебунаев илюстрира и важността на това общината, кмета и частния бизнес в английската столица да работят съвместно. 

Според Адам Пустелник, директор на отдел обслужване на инвеститорите на градските власти в полския град Лодз, бизнесът е основният фактор, който подтиква хората да се преместят от едно населено място в друго. Именно на този факт е била базирана и стратегията на Лодз.

"Лодз беше типично индустриален град със заводи държавна собственост от времето на комунизма, със сива панелна среда в центъра. Осъзнахме, че ако искаме да привлечем вниманието на бизнеса, трябва да направим нещо огромно, за да разберат всички, че ни има", каза Пустелник.

Със средства от ЕС, в Лодз са създадени голям централен парк, реновиран бизнес район и най-голямата ЖП гара в Европа.

"Според нас държавата не трябва да субсидира компаниите, а да им създава условия сами да се развиват и печелят", добави още Пустелник. Според него държавните пари имат смисъл, само когато насърчават частните инвестиции с цел развитие на икономиката. Той цитира и изследване, според което всяко евро държавни пари води след себе си евро и половина частни инвестиции.

Саша Безуханова, член на борда на Европейския институт за иновации и технологии изтъкна, че до 2050 г. в света ще има над 250 млн. климатични мигранти, а това ще е от ключово значение за развитието на градовете на бъдещето. По думите й, само след 40 години 98% от световното население ще живее в 600 града. Според Безуханова дали българските градове ще се превърнат в умни зависи от възможностите, които разкрива глобалният процес.

"Knowledge City – градове на бъдещето" завърши с панел, посветен на връзката между бизнеса и управлението на ресурсите. По отношение на мястото на България в развитието на умните градове Петър Статев, председател на УС на ИКТ Клъстер, коментира, че в страната все още липсва ясна политика в подкрепа на иновациите. Според Васил Такев, мениджър устойчива мобилност и бърза зарядна инфраструктура в ABВ, интелигентността на градовете ще започне тогава, когато бизнесът разбере, че хората могат да работят от всяка точка на света.

"Дали един град ще бъде умен зависи най-вече от интелигентността на гражданите му, а технологиите са само усилвател на човешкия интелект", допълни Такев.

Вихрен Славчев, изпълнителен директор на Mnemonica, обърна внимание на значението на киберсигурността, тъй като използван неправилно, изкуственият интелект може сериозно да навреди.

Събитието се проведе с подкрепата на: ABB, Национална асоциация на строителните предприемачи (НАСП), Mnemonica, хотел International, San Stefano Plaza, Sofia Techpark. Институционални партньори: BESCO, Камара на архитектите в България, Sofia Investment Agency, Асоциация на собствениците на бизнес сгради в България (АСБС), Българската фасилити мениджмънт асоциация (БГФМА), Клъстър София Град на знанието и Камара на архитектите в България (КАБ). Медийни партньори: Bulgaria ON AIR, Bloomberg TV Bulgaria, Imoti.net, Градът Медиа Груп, Kaldata.com.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.