От родната Италия до гетото в Сливен... от любов към хорото

Италианецът Марио Замбрини замени родината си с България заради любовта си към родния нашия фолклор.
"Не е само музиката това, което ме задържа в България. Когато си говоря и с други италианци, които също са избрали да живеят тук, виждам, че по някаква причина се чувстваме добре на това място", казва Марио Замбрини пред "24 часа".

За първи път стъпва у нас през 2017 г. Идва за фестивала "Сурва" в Перник. Няколко месеца по-рано вижда снимки на кукери в интернет и решава, че трябва да ги види на живо. Силно го впечатлява българското хоро.

 "Млади, стари, мъже, жени, всички танцуваха заедно в една верига. Може някой да е много богат, а някой много беден, но това няма значение. Всички споделят един дух", казва Марио.

От малък свири на пиано, но неговата голяма страст е акордеонът. Започва да се учи да свири на него от 2009 г., като гледа видеа в ютюб. Запалва се по балканската музика от групата "Хаук".

"За италианците балканските песни са на Горан Брегович, но той е само 1% от този вид музика", казва Марио.

Година след първото си пристигане в България разбира, че ако иска да се научи да свири добре на акордеон, трябва да учи инструмента в някое от музикалните училища у нас.

"Разбрах за Котел, Пловдив и София. Говорих с преподавател в Пловдив и той ми каза, че ми трябват 3000 евро за първата година, в която се учи български", казва Марио.

Тогава се връща обратно в Италия и работи усилено като аниматор в морските курорти, за да събере нужните пари. Завършил е уеб дизайн в родината си, но не иска да се занимава с това.

Вижда, че няма как да спести толкова голяма сума, и търси друг вариант да е близо до мечтата си, поне географски. Отново идва у нас и става доброволец в програмата "Жажда за живот".

Така се озовава в сливенското гето.

В продължение на 9 месеца е социален работник в ромско училище. Образова децата сексуално, показва им рисковете от алкохола и наркотиците.

"Успях да видя ромска сватба, да се запозная с добри музиканти", казва Марио.

След програмата отново се връща в родината си, но не спира да мечтае за България. Така кандидатства за работа в един от най-големите колцентрове у нас. Получава отговор мигновено. "Всичко се случи толкова бързо. В Италия никога не ми се е случвало това да получа отговор от фирма веднага", разказва Марио. След като минава няколко интервюта, получава договор. Малко преди Коледа идва отново в България и започва желаната работа. Сега ходи на уроци по български, защото за консерваторията е нужно да знае езика на добро ниво.

Пловдив е любимият му град.

"Много ми напомня на Болоня. Има много млади хора. Спокойно е и е културен град. Архитектурата също е много красива", казва Марио.

За жалост, не целият му престой у нас е розов. На няколко пъти вече е ставал жертва на агресия. Веднъж пиян скинар му удря няколко шамара и му крещи, че не говори на български. "Бяхме в подлеза на НДК заедно с приятели. Участвахме в танцова инициатива и изведнъж се появи този агресивен мъж с кожено яке и кубинки", разказва Марио. На последния фестивал "Сурва" пък пред очите му нападат негов приятел.

Момчето е ударено в гръб, а полицията не реагира.

"Това са две ситуации, които със сигурност няма да ми се случат в Италия. Когато има парти, не очакваш някой да бъде агресивен. Всички са там, за да се забавляват, а не да се бият", казва Марио, но нищо от това не го отблъсква от балканската ни държава.