Истинският проблем с коронавируса – здравните системи не биха издържали

Всички медии по света обилно обясняват ежедневно и ежечасно за всичко, свързано с коронавируса. Фокусът е върху това колко нови заразени има, колко починали, тук-таме се говори за излекувани, карантини и т.н. В България пък си говорим за съмнение за заразени - кой с каквото може да се "похвали". Колко помага това е спорен въпрос. Не всичко в социалните мрежи е вярно и хигиената към източници на новини е важна.

Обаче има една основна причина, която всеки себеуважаващ се медицински специалист и политик с власт обмисля, но може би не иска да споменава често публично - нито една здравна система в света не е подготвена да хоспитализара много хора накуп. Заради това и Китай най-вероятно наложи най-строгата карантина в модерно време, въпреки всички съмнения към страната заради комунистическото си управление. Просто така е устроен светът - това най-вероятно ще се подложи на анализ, след като всичко отмине и някои хора ще се замислят, че при един много по-сериозен бъдещ вирус със смъртност, по-висока от сегашните, държавите биха били меко казано неподготвени.

Но да се върна към сегашната ситуация с няколко примера, базирайки се на официалните числа от Световната здравна организация - 80% от случаите със заразата COVID-19, предизвикана от коронавируса SARS-CoV-2, са леки, а около 20% имат нужда от хоспитализация:

• Великобритания - тяхната здравна система (National Health Service) разполага с около 130 000 легла. Гледайки числата в публикуваните от тях таблици, около 80% от тях за последните три тримесечия на 2019 г. са заети. Населението там е около 67 млн. души. Да предположим, че само 1% се заразят. Това би наложило нуждата от хоспитализация на около 134 000 души. При 1 /един/ процент заразени. На фона на това предположение - Каролин Калдърууд, главният здравен инспектор на Шотландия, предната седмица заяви, че очаква около 250 000 души да имат нужда от хоспитализация, а те разполагат с около 14 000 легла за интензивна грижа;
• САЩ – според тяхната болнична асоциация те разполагат с около 924 000 легла. Населението е около 328 млн. души. Същият пример от по-горе - при 1% заразени нужда от хоспитализация биха имали 656 000 души. Няма да се спирам на това, че някои от техните здравни експерти прогнозират, че до 30% души от населението може да се зарази;
• България - според НСИ към 2016 г. разполагаме с около 51 000 легла, от които 43 000 са за интензивна грижа. Имайки предвид че от тогава са минали повече от 3 години, броят им най-вероятно е по-малко. Пак според тях населението е около 7 млн. души. Същият пример за 1% заразени - нужда от хоспитализация биха имали около 14 000 души. При 4% вече сме надвишили бройката на леглата.

Примерите могат да продължават, но става ясно. Подчертавам, че това са хипотези. Може да се случат, може и да не се случат. Но са реални числа, с които може да се работи и да се прогнозира и не трябва да се пренебрегват. Всеки анализира информацията спрямо собствените си страхове, но трябва да има и критично мислене. И всъщност заради това в Италия се постави пълна карантина - не, защото някой си прави илюзията, че ще спре напълно разпространението на коронавируса, а за да се опитат да намалят темповете на разпространение. Така властите се надяват, че ще ограничат бройката на хора, които биват хоспитализирани, тъй като вече усещат недостиг в леглата, а не са нясно дали пикът на заразите е стигнат.

Не само, че няма нито една страна в света (надявам се да греша, но не виждам такава информация) не може да приеме и 1% от населението си в болници, ако SARS-CoV-2 зарази още повече хора, но това би поставило всички останали по принцип тежки случаи на произвола на съдбата – лекари ще трябва да избират кого да приемат и кого не. И това е хипотеза, която всяко правителство би следвало да се опита да предотврати. Смъртността в подобна ситуация не би била само от коронавируса, а от всички останали тежки случаи, на които не може да се обърне внимание.

Да, обикновеният може и да заразява повече хора, може и да убива повече хора, но това може да се види при пълна картина, а не временна, с каквото разполагаме на този етап. За грипа имаме данни за достатъчно години назад, тук имаме информация само за няколко месеца. И грипа го има през цялата година със своите пикове и спадове. В момента има върлуващи и грип, и коронавирус, и може би и още други. Това само поставя по-голямо напрежение върху здравните системи, защото ще трябва да лекуват повече хора едновременно. Ето защо от карантините има смисъл - доброволни или не. А случаите тепърва ще стават все повече навсякъде.

Заради това в момента социалната отговорност е ключов момент навсякъде. За да не изпаднат здравните системи в колапс, хората трябва да осъзнаят, че крайните възприятия са проблемни - и прекалената паника, и прекаленият непукизъм. "Каквото ми е писано", "мен не ме лови", "това е обикновен грип", "само старите хора ги хваща" - никой не може да бъде 100% сигурен. Има елементарни предписания - спазвайте лична хигиена; спазвайте обществена хигиена - не кашляйте срещу хората, не стойте и около хора, които кашлят, намалете физическия контакт; избягвайте места с много хора, ако имате симптоми и най-добре си останете вкъщи за 14 дни; обадете се на личния си лекар, ако усещате, че се влошавате, особено с болки в гърдите и затруднено дишане. Самият факт, че всички здравни експерти по света се обединяват около тезата, че възрастните хора са най-засегнати - хората трябва да разберат, че носят отговорност и за тях. Това би трябвало да прави едно общество.