Честваме светите равноапостоли Кирил и Методий

Българската православна църква почита паметта на светите равноапостоли Кирил и Методий, създали славянската писменост.

През 862 или 863 г. Константин-Кирил Философ създава най-старата българска азбука - глаголицата. Оригинално творческо дело, тя предава удивително точно звуковите особености на българската реч и е пригодена към фонетичните особености на старобългарския език.

С глаголицата се слага началото на голямото просветителско и книжовно дело на Кирил и Методий. Двамата братя превеждат от гръцки на старобългарски език някои от най-необходимите за богослужението книги. С това се полагат основите на старобългарския литературен език.

В Моравия Кирил и Методий отиват през 863 г. и остават там три години и половина по молба на моравския княз Ростислав, който иска да създаде славянска църква и така да се противопостави на германизацията. През 867 г. двамата братя отиват да защитят делото си пред папата в Рим, където блестящият полемичен дар на Кирил принуждава папа Адриан Втори да признае официално славянските книги. В римската църква "Св. Марина" е отслужена литургия на славянски език.

Кирил се разболява и умира в Рим на 14 февруари 869 г., където е погребан в базиликата "Св. Климент". Методий продължава своята проповедническа и просветна дейност сред западните славяни до смъртта си на 6 април 885 г. Кирило-Методиевото дело е съхранено и продължено от техните ученици - Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий.

Прогонени от Моравия, където срещнали съпротивата на немското духовенство, те са радушно приети в България от княз Борис I, разказва д-р Ваня Мичева от Института за български език към БАН.

„Княз Борис Първи и Симеон защитават българската книжнина и предоставят условия за развитие в Плиска, Преслав и Охрид. Благодарение на финансовата и юридическа подкрепа и последователна политика на тези прозорливи български владетели е съхранено Кирило-Методиевото наследство“, каза Мичева.

В края на девети век двамата братя Кирил и Методий са канонизирани от църквата за светци. Още в най-ранното средновековие, 11 май е определен за ден в памет на славянските първоучители, защото тяхното апостолско дело ги обединява в едно и те са равни по достойнство.

През 1851 г. за първи път 11 май се чества и като Празник на българската просвета, но датата по нов стил - 24 май е светският празник, който се отбелязва като ден на българската просвета и култура и на славянската писменост.