ИПИ: Избегнахме двуцифрен спад, не всички стопански дейности са сериозно засегнати

Според предварителните данни на Националния статистически институт през второто тримесечие на 2020 г. спадът на БВП е 8,5% спрямо същото тримесечие на 2019 г. Тази стойност е малко по-ниска от експресната оценка в началото на август, но като цяло няма съществени разлики, пише в анализа на Лъчезар Богданов от Института за пазарна икономика, публикуван от Investor.bg.

От гледна точка на оценка на бъдещите макроикономически рискове, за поставяне на одобряваните от правителството почти ежеседмично нови антикризисни мерки в контекст, както и за ориентир при предстоящото обсъждане на бюджетната рамка за 2021 г., трябва да се има предвид поне следното:

Противно на общото полуапокалиптично говорене през март, съвсем видно е, че както по отношение на добавената стойност, така и по отношение на заетостта не всички стопански дейности са сериозно засегнати. Очаквано, реален спад в добавената стойност от близо 18% се отчита в услугите, които бяха силно ограничени – търговия, ресторанти, хотели, транспорт; там са и приблизително 2/3 от загубените работни места.

Трябва да отбележим, че общият спад в индустрията е под 3%, като например добивните компании, част от тежката преработваща промишленост, енергетиката частично компенсират срива в експортно-ориентираните производства.

Строителството, финансовият сектор, далекосъобщенията и ИТ и бизнес аутсорсингът дори отчитат лек ръст. В публичните услуги също не се отчита спад на създаваната добавена стойност, а и няма как да се отчита, при положението, че бюджетното финансиране расте, включително за възнаграждения, без да се намалява заетостта.

Кризата в действителност се проявява в отлагане или отказ от инвестиции и значителен спад в износа, докато потреблението на домакинствата на практика остава сходно с това от 2019 г.

Липсата на срив в потреблението е резултат от няколко фактора – ограничителните мерки в България на практика не засегнаха промишленост, селско стопанство и голяма част от търговията, загубените работни места са под 100 хиляди, част от работодателите, при всички недостатъци на мярката 60/40, все пак решиха да я ползват.

Може би най-силният, макар и не толкова явен ефект беше възможността за отсрочване на банкови кредити за бизнес и домакинства – по последни данни са отсрочени кредити за над 9 млрд. лева. Пряко следствие е временно повишаване на разполагаемия доход заради отлагането на вноски за обслужване на заеми; индиректно, и по-важно, тази мярка предотврати страх и несигурност в първоначалните месеци на неизвестност.

Вътрешното потребление се подкрепя и от още няколко развития. Най-очевидното е пренасочването на туристически поток от българи към Черноморието заради значителните трудности пред пътуванията в други страни. Това не може да компенсира изобщо срива в чуждестранните туристи, но все пак допринася за по-нисък спад в БВП.

Намалението на цените на горивата, съчетано с по-малко вътрешни пътувания през март и април също оставя повече разполагаем доход у домакинствата, който вероятно се харчи за други стоки и услуги в българската икономика.

Още през 2019 г. при влошаването на конюнктурата във водещи търговски партньори стана дума, че може да се очаква известно преструктуриране на българската икономика чрез намаляване на приноса на износа към растежа за сметка на вътрешното търсене.

Накратко, очаквахме забавянето на световния растеж и външното търсене да бъде средносрочно – до 2021-2022 г. – компенсирано от повишено потребление заради висока заетост и ръст на заплати, инфраструктурни разходи, финансирани от еврофондове, както и циклично разширяване на строителната активност и други инвестиции в резултат на ниските лихви и улесненото кредитиране.

Тези допускания не са загубили своите основания дори в сегашната среда и вероятно ще допринесат за смекчаване на въздействието на кризата в ключови европейски икономики.

Също така няма спор, че в известна степен добавките към пенсиите за три месеца (вероятно и за повече, ако следваме предизборната логика), повишаването на заплатите на част от заетите в обществения сектор и допълнителните трансфери към болници и общини ще увеличат краткосрочно вътрешното потребление.

Субсидиите за запазване на заетостта в частния сектор действат по сходен начин, тъй като без тях вероятно предприятията биха съкратили повече служители и биха намалили натоварването и/или възнагражденията на оставащите на работа.

Скоростното разместване на програми за бизнеса от еврофондовете, включително двете схеми за директни грантове за малки и средни предприятия, също вкарват повече от иначе очаквания ликвиден ресурс през 2020 г., който може ще се включи в стопанския оборот.

Това може да създаде измамното разбиране, че България може да се възстанови от кризата и да тръгне по траектория на бърз процес на икономическо сближаване чрез мерки за фискално стимулиране на вътрешното търсене. Всъщност, разместването на държавната капиталова програма и по-бързото „усвояване“ на евросредства постига единствено изместване на ефекта във времето.

Да, вероятно така ще минимизираме по-рязък спад в идните тримесечия, но фундаментално не променяме потенциала за растеж за следващите години. От своя страна, ресурсът за допълнителни публични разходи е ограничен, дори към националните бюджетните приходи да прибавим очаквано увеличение на трансферите от фондовете на ЕС.

В по-общ план трябва да си зададем въпроса дали с повишение на пенсии и заплати в публичния сектор може да се стимулира трансформация на структурата на икономиката, иновации и инвестиции, които да повишат производителността до нивата, например, в Словакия, Полша или Естония в следващото десетилетие.

Да допуснем за момент, че държавата може да си позволи в следващите няколко години да строи повече пътища и спортни зали, да ремонтира градинки или да увеличи доходите в бюджетната сфера – всяко от тези действия увеличава вътрешното търсене.

Това обаче, наред с моментния ефект върху оборотите и заетостта, променя стимулите - рискуваме предприемаческата енергия, инвестициите и добиването на знания на работната сила да се насочат към обществени поръчки, към магазини и ресторанти, към търговски центрове и внос на автомобили и електроника, вместо фокусът да е по-добра среда, която да доведе до международна конкурентоспособност и стремеж към технологично лидерство на все повече компании, опериращи в България.

Разбира се, целенасочените действия за намаляване на бедността и социалното изключване, както и повишаването на качеството на публичните услуги трябва да са приоритет в политиката. Но  повишаването на заплатите, например на социалните работници, трябва да е стъпка към дългосрочно привличане и мотивиране на квалифициран персонал, който да има капацитет да прилага насочени, адекватни и ефективни мерки за подпомагане и предоставяне на социални услуги.

В подобни ситуации фокусът трябва да е върху структурните реформи с траен ефект върху подобряване на средата на живот, докато повишаването на бюджетното финансиране трябва да се разглежда като инструмент за тази политика.

Същото важи за цялата палитра допълнителни харчове, одобрени в последните месеци от правителството – от доплащанията на медицинския персонал, през трансферите за общините за социални услуги до повишаването на заплатите в редица териториални администрации.

Ако това се превърне в основа и аргумент за тези допълнителни разходи – добре, но разглеждането им като някакъв пакет от стимули за икономическо възстановяване и растеж е наивно и дори опасно.

Икономически новини и анализи четете на Investor.bg