Историята на жена с COVID: Гневна съм, но не виня Спешна помощ

"Гневна съм, но искам да благодаря на Спешна помощ, че въпреки всичко намират начин да те успокоят по телефона, но те са абсолютно безпомощни", каза пред БНР Боряна Николова от София, която от 11 дни е на домашно лечение от Covid-19 заедно със семейството ѝ.

Тя обясни, че въпреки ясната симптоматика за коронавируса, не са си правили PCR тестове, но с личния им лекар са взели решение тя, съпругът ѝ и дъщеря им да се лекуват вкъщи и да вземат антибиотици, които са им били предписани от фамилния им лекар.

"Човешката логика е да останеш вкъщи и да пазиш другите, вместо да отидеш на опашка и да чакаш с други хора, които може да не са толкова болни, колкото теб".

Състоянието на съпруга на Николова се е влошило на 9-ия ден и личният им лекар е препоръчал той да бъде хоспитализиран.

"Тогава се тръгна по мъките, защото се оказа, че нито една болница няма да го приеме без PCR тест. Обадих се в 16:14 часа на Бърза помощ, защото това се оказа единственият път, по който той може да стигне до болнично заведение - с линейка. Предупредиха ме, че системата е претоварена и не могат да ми кажат дали ще дойде линейка и кога. Мъжът ми се влошаваше пред очите ми. След 3 часа звъннах отново, но те ми обясниха много любезно, че са в безизходица и, че имат заявен пациент с Covid от 9:00 часа, но не знаят кога ще стигнат до него. В 21:15 часа една лекарка, да е жива и здрава, толкова бях шашната, че забравих да я попитам за името ѝ, се обади и ми даде консултация по телефона. Какво и как да направя, предложи ми да откажа линейката, защото нямаше надежда да дойде в обозримо време. А можеше да дойде през нощта и да откара мъжа ми в някакъв буферен, събирателен пункт, което ми прозвуча като склад".

Боряна Николова подчерта, че упрекът ѝ не е към Спешна помощ, защото в момента и лекарите, и пациентите не знаят какво да правят, "въпреки че имахме 8 месеца, в които да се подготвим".

"Това, което се случва в момента, а не се казва, е, че българският гражданин е подложен на здравен геноцид. Аз трябваше да реша дали да изпратя мъжа си в болница, или да го оставя вкъщи. Тежко на този, който трябва да вземе такова решение, защото обричаш някого на съдба, която не знаеш каква е", каза още Николова.