Кметът на Бургас гневен заради прогонената от село санитарка

Кметът на Бургас Димитър Николов лично ще помогне на санитарка от бургаското COVID-отделение, която бе прогонена от собственото си село Равнец от страх да не зарази хората.

Докато Свищов и Шумен ридаят заради липса на лекари и са благодарни на всяка помощ, едно село изгони санитарка, защото помага на заразените. Тъжната история разказа bTV. Санитарката в COVID отделението на университетската болница в Бургас Йорданка Желязкова е принудена да спи навън – под моста, след като е давала дежурства, защото съселяните й не е позволяват да се върне вкъщи в село Равнец. Страхували се да не ги зарази. Нещо повече - внуците на жената са отстранени от училище.

Жената е командирована от хирургичното в COVID отделението на болницата за 45 дни. Още с първите дежурства се сблъсква със страха на хората в селото й.

"Дъщерята реве - майко недей идвай, забранено е да се прибираш. Бях 12 часа дежурство и отидох на плажа под моста да спя. Защо ми забраняват да се прибирам вкъщи? Каква ми е вината, че съм решила да помагам на хората", плаче жената.

Засега Йорданка Желязкова остава да спи в хирургичното отделение. В селото й обаче недоволството продължава. Родителите от селото са разделени - едни са против внуците й да влизат в клас, други - предлагат алтернатива. От сряда двете деца, които са в първи клас, са отстранени от часове в училище. По-късно едното е развило грипоподобни симптоми.

В селото са категорични – или санитарката да не се прибира, докато работи в COVID отделението, или внуците й да не ходят на училище.

"Готов съм да говоря с всеки един човек от Равнец, който заради личните си страхове се е наел да взема решение за друг живот", заяви кметът. Още утре, ако Йорданка пожелае, ще бъде настанена в оборотно жилище от общинския фонд.

Съдбата на сърцатата санитарка потресе кмета Николов. И той реагира светкавично с пост във Facebook.

Ето какво написа Димитър Николов:

"Гледах репортажа за санитарката Йорданка Желязкова, която работи в COVID отделение на УМБАЛ. Изпитах срам. И гняв. Още утре, ако Йорданка пожелае, ще бъде настанена в оборотно жилище от общинския фонд. Обадиха ми се хора от Равнец, които помолиха да не бъдат слагани под общ знаменател и заявиха, че никога не биха си помислили да ограничат прибирането на Йорданка до вкъщи. Както и че това не е мнението на повечето жители на селото. "Ние не сме такива хора", казаха. Вярвам им!

Готов съм да говоря с всеки един човек от Равнец, който заради личните си страхове се е наел да взема решение за друг живот. В случая - този на Йорданка. Относно отстраняването на внуците на Йорданка от училище. Ако това е факт със заповед на директора и без представен болничен лист или основателна причина, то той трябва да даде своите отговори пред обществото.

Всички имаме притеснения. Но на какво ще научим децата? На емпатия? На благодарност и съпричастност? Или на елиминиране на достойнството на човек заради собствените ни страхове. Отказвам да вярвам в това.

Както и на това, че само във Facebook и на собствените си тераси с фенера на телефона можем да бъдем съпричастни към лекарите и медицинския персонал. Отказвам да вярвам и в това."