Празнуваме Атанасовден, зимата си тръгва

Православната църква почита днес паметта на Атанасий Велики. Той е роден през 295 г. след Христа в египетската столица Александрия. Син на бедни християни, Атанасий получил добро образование. На 24-годишна възраст бил ръкоположен за дякон от Александрийския архиепископ Александър.

Атанасий участвал в прочутия вселенски събор в Никея, който му донесъл световна слава на богослов. Пет години след това придобива епископски сан. Като епископ на град Александрия Атанасий се включва активно в борбата срещу арианската ерес в християнството.

След смъртта на архиепископ Александър християните единодушно избрали Атанасий за негов заместник в Александрия. Атанасий Велики починал на 2 май 373 година.

"Дойде ли Атанасовден, идва и пролетта" - казват българите /в миналото по стария календар Атанасовден се е чествал в края на януари/. В народните представи Свети Атанасий господства над зимните студове, над снеговете и ледовете. Легендата разказва как Атанасий, облечен с копринена риза, отишъл в планината на бял кон и се провикнал: "Иди си, зимо, идвай, пролет". Известен е и изразът „Атанас гилди, и яз гилди“ (Атанас дойде и лятото идва).

Според българската народна традиция на Атанасовден се коли черна кокошка. Приготвя се с ориз и се раздава на роднини и съседи против лоши болести. Перата на птицата задължително се запазват, защото се вярва, че притежават лечебна сила. На някои места в България на този ден се палят огньове, които всички прескачат за здраве.

На Атанасовден жените не бива да шият и плетат, защото се смята, че ако се убодат, няма да зарасне лесно. Не се вари боб и леща, за да не се разболеят децата.

На днешния ден празнуват всички, които носят имената Атанас, Атанаска, Начо, Таньо, Тинка. В превод от гръцки език Атанас означава "безсмъртен".