Биологични течности удължават живота на коронавируса до 3 седмици

Биолози успяха да установят колко дълго могат да просъществуват частиците от новия тип коронавирус в капки храчки, кръв и други биологични човешки течности. Оказва се, че в някои случаи те остават жизнеспособни за около три седмици. Учените публикуваха резултатите от проучването си в bioRxiv.

По-рано такива експерименти са правени само с прости разтвори на коронавируса и никой досега не е проверил колко добре оцелява SARS-CoV-2 в биологичните течности на пациента. Опити с девет различни вида течности показват, че в повечето от тях вирусът остава жизнеспособен в продължение на три седмици, пишат изследователите.

Новият тип коронавирус обикновено попада в околната среда заедно с капчици слюнка, храчки и други биологични течности. За да разберат колко дълго може да остане жизнеспособен при такива условия, американски учени, ръководени от професор Юрген Рихт от Канзасския университет в Манхатън, събраха проби от слюнка, храчки, сълзи, кръв и други течности от няколко пациенти в университетската клиника, заразени със SARS-CoV-2.

Учените изчислили колко вирусни частици има във всяка от тях и проследили как броят и жизнеспособността им ще се променят с течение на времето. Някои от пробите са оставени при стайна температура, а други били изложени на топлина, светлина или студ, пише БГНЕС.

Оказало се, че почти всички видове биологични течности, с изключение на майчиното мляко и отпадъчните продукти, удължават живота на коронавирусните частици. През лятото и в закрити условия вирусът оцелява в тях в продължение на 3-4 дни, а през зимата, есента и пролетта те остават жизнеспособни една или дори три седмици.

Тези срокове се запазват, дори в случаите, когато учените поставили проби от течностите върху различни видове повърхности и ги оставили да изсъхнат. По-специално, това се случи с капчиците слюнка и храчки. В последния случай, когато вирусът изсъхне, продължителността на живота му дори нараства.

Рихт и колегите му смятат, че това обяснява защо SARS-CoV-2 се е разпространявал много по-бавно през зимата, пролетта и есента, отколкото през лятото на 2020 г.