"Гардиън": България спасява икономиката за сметка на човешките животи

България е фокусирана върху защитата на икономиката, а не върху спасяването възрастните хора от COVID-19. В крайна сметка няма да постигне нито едното, нито другото. Това пише в своя статия в."Гардиън", озаглавена "Поставянето на икономиката над етиката е мрачна стратегия за ваксинация - България показва защо", пише БГНЕС.

 

"Април завинаги ще остане в паметта ми като месец на болезнена несправедливост: тогава си направих първата ваксина срещу Covid-19 във Великобритания, а неваксинираният ми баща почина от вируса в България" споделя Люба Касова, автор на "Липсващите перспективи на жените в Covid-19" и съосновател на международната консултантска компания за стратегия на аудиторията AKAS (Addy Kassova Audience Strategy)за изданието. 

 

"Аз съм здрава жена на средна възраст. Баща ми беше уязвим 85-годишен мъж с придружаващи заболявания. Имам купчина писма от NHS, които пристигнаха за баща ми от януари, с покана да направи ваксинацията в Лондон, града, за който той замина, напускайки родната си България преди шест месеца. С тъга и безпокойство се чудя защо България не защити баща ми в напреднала възраст, докато NHS на Обединеното кралство положи всички усилия да го направи. Защо аз съм била защитена на средната си възраст, докато около 90% от българите над 80 години не са?"

 

България е малка страна и рядко се отразява от световните новини. Смъртни случаи в страната, свързани с Covid-19, са една малка дюна в пустинята на погубените по цял свят животи. Но предоставя ценен казус, предупреждение за това защо икономическата, а не етичната политика на ваксинация е вредна за всяка икономика, пише „Гардиън“.

 

България е на четвърто място от седемте държави с най-висок кумулативен процент на смъртност в света. В същото време на 4 май здравният министър Костадин Ангелов излезе с гордото твърдение, че "третата вълна на Covid-19 преминава почти незабелязано в България", твърдейки: "Нашите медици се справиха".

 

България е една от малкото страни в ЕС, за които Европейският център за профилактика и контрол на заболяванията не публикува данни за смъртността от Covid, свързани с възрастта. В България просто не се прилага "възрастов мониторинг" или може би никакъв за демографски данни.

 

Димитрина Петрова е български експерт по равенство в здравеопазването. Нейните изследвания показват, че българският план за ваксинация, чиято основна цел е да ограничи разпространението на Covid, а не да спасява животи, е изключително несправедлив спрямо възрастните. Според нея в него има неясни цели, но дава приоритет на икономически активното, по-малко уязвимо по-младо население пред икономически неактивното, по-уязвимо по-възрастно население. В България хората над 65 години са в четвъртата група в приоритетните списъци за ваксинация, отстъпвайки, казва Петрова, на "почти всички останали в обществото" - здравната работна сила, учителския персонал, всеки, който участва в "основни дейности в обществения живот". Тази седмица със закъснение правителството обяви, че хората над 60 години ще бъдат приоритетни за ваксинация.

 

"Гардиън" представя за Великобритания картина, която е съвсем различна. Приоритетните групи там са ясно обособени. На първо място целта е да се намали смъртността от Covid и едва след това да се ограничи разпространението му. Първите пет групи, на които се предлагат ваксинации в Англия (с подобен модел в другите британски държави), обхващаха всички над 65 години, като се започва от най-уязвимите. 

 

Петрова прави заключение, че българският план за ваксинация "придава по-голяма стойност на държавния апарат и икономиката, отколкото на живота и здравето на хората" и по този начин "създава неравенство, като не дава приоритет на тези, които най-много се нуждаят от ваксини, а на тези, които вече се възползват от повече мощ и ресурси".

 

"През седмицата на смъртта на баща ми България имаше втората най-лоша смъртност, свързана с Covid в ЕС, докато Великобритания имаше четвъртата най-ниска смъртност в Европа. На 8 април (денят, в който почина), 7% от хората над 80-те години са получили поне една ваксина, в сравнение с около 97% в Англия за същата възрастова група. Месец по-късно цифрата в България беше само 10%. Между февруари и април тази година смъртността за 70- до 89-годишните е била 124,5 на 100 000 в Англия в сравнение с 421,4 на 100 000 в България.", обяснява Касова. "Поколението на възрастните хора в България е жертвано заради икономиката".

 

Ситуацията става все по-лоша, след като правителството омаловажи третата вълна на пандемията, неговата неуспешна ваксинационна кампания и от медиите, които са обвинени, че "не дават достатъчно яснота и разбиране" и не успяват да държат правителството под отговорност.

 

"Животът на баща ми е един от хилядите погубени в България. Той беше на 85, мъж с достатъчно жизненост, който трябваше да има повече време. Смъртта му обаче беше предотвратима. Но политиката на правителството се свеждаше до това, че той вече не е от икономическа стойност за обществото, така че животът му не си струва да бъде спасен", твърди Касова.

 

Подход, който разчита на ограничаване на Covid, а не на спасяване на животи, в крайна сметка се оказва лош за икономиката. Като не защитава най-уязвимите, системата на здравеопазване е застрашена, пандемията се удължава и икономиката буксува още повече. Великобритания, където политиките също застрашиха възрастните хора през първата вълна, коригира своя подход с програма за ваксинация, ориентирана към опазването на животи.

 

"Дали степента, в която правителствата оценяват човешкия живот, е мярка за това колко добре е подготвена една държава за справяне с големи кризи?", пита Касова и заключава: "Склонна съм да мисля, че е така".