БХРА: Губим квалифицирани работници заради нехайство

Туристическият бизнес е напът да остане без работници, а служителите да сменят попрището заради нехайството и бездействието на управляващите. За това алармират от Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА). Проблемът съществува от години, постоянно акцентираме върху него в поредица от писма и разговори и въпреки това държавата не взима никакво отношение и продължава да бездейства, категорични са от БХРА.

От организацията припомнят, че близо две трети от работниците в туристическия сектор са сезонни работници. Техните интереси продължавата да не са защитени и затова голяма част от тези служители напускат и има риск никога повече да не се върнат в индустрията. Това са хора с квалификация, които владеят по няколко чужди езика и имат опит, но са обречени заради бездействие от страна на държавата. И всъщото време тези работници не могат да ползват потребителски кредити, защото банките приемат туристическия бизнес за рисков отрасъл и отказват да отпускат заеми на служителите в сектора. По проучване на БХРА близо 60 на сто от тези, които смениха сектора, са го направили именно защото имат да обслужват потребителски кредити, които не могат да рефинансират или не могат да получат нови заеми, ако останат да работят в туризма.

След края на сезона тези, обикновено млади хора, които търсят препитание за себе си и своите семейства, не могат да взимат обезщетения на трудовата борса защото не покриват изискванията за необходимия трудов стаж от Агенцията по заетостта. Работодателите им очевидно не могат да им плащат осигуровки и заплати 12 месеца, при условие, че работят по 2-3 месеца на година в сезонните обекти, подчертават за пореден път от БХРА.

Въпреки настояванията на БХРА за социална мярка, чрез която да се подпомогнат тези служители, както и за дългосрочна програма за запазване на сезонните работници в туризма, управляващите не са направили абсолютно нищо, за да защитят кадрите в сектора. В резултат на тяхното бездействие и незаинтересованост, редица работници напускат сектора и те никога няма да се върнат в туризма, обезкървявайки един от стратегическите отрасли на икономиката.

Неколкократно от БХРА са предлагали да се промени нормативната база, така че работещите в туризма да получат право на обезщетение от Бюрата по труда след 5 месеца трудов стаж. Ако това не се приема от държавата, да се помисли върху варианта персоналът да работи във фирмите според натовареността на обектите, а през останалите месеци за трудов стаж, необходим за получаване на обезщетение за безработица, да се организират курсове, финансирани от социалното министерство. Належащо е да се помисли за финансиране на мерки за квалификация и преквалификация на служителите, категорични са от БХРА.

Как правим бизнес без тези хора, питат от Изпълнителното бюро на БХРА. Как оцеляват те след сезона и как ние оцеляваме следващият сезон без тях, интересуват се риторично от организацията, подчертавайки че с тези искания се неглижират, а парите за сезонните работници, които са осигурени, се харчат не в интерес на бизнеса. Като не можем да измислим сами как да осигурим тези служители да гледаме практика на западните страни, посочва председателят на БХРА Георги Щерев. И даде за пример Германия, в която сезонните работници плащат всеки месец данъци, но ако през годината не достигнат доходи колкото е необлагаемият минимум в страната, им връщат обратно всички платени данъци, за да им осигурят минимални финансови доходи за нормално съществуване.

Освен това е крайно време служебният кабинет да започне да гарантира равнопоставеност на здравните мерки спрямо различните сектори на икономиката. Не бива туристическият сектор и в частност нощните заведения винаги да са първите, чиято дейност се прекратява, а в същото време струпването на големи групи от хора да продължава в търговските центрове и обекти например, посочват от БХРА. Вече близо месец колегите ни, работещи и управляващи нощни заведения, не могат да работят заради наложените забрани. Никой обаче не мисли откъде тези хора ще вземат пари, за да си гарантират съществуването. Вече е ясно и доказано от практиката, че не нощните заведения са ядра на заразата с КОВИД-19. Тези заведения не работят вече близо месец, а в същото време няма спад на случаите на вируса. Защо тогава именно нощните заведения са първия бизнес, чиято работа бе прекратена, питат от БХРА.

От организацията за пореден път подчертават, че здравето на служителите, клиентите и ползвателите на туристическите дейности е на първо място, но не може винаги цената на взетите мерки да се плаща, при това необосновано, от туристическия сектор и в частност от нощните заведения, както е в настоящия момент. Здравните мерки, когато е наложително да бъдат предприети такива, трябва да са придружени задължително с икономически и социални такива, за пореден път подчертават от БХРА.

Поведението на управляващите, които и да са те, включително и на сегашния служебен кабинет, поставя под въпрос оцеляването на един важен стратегически отрасъл за българската икономика – туристическия сектор. Именно това бездействие и незаинтересованост от страна на държавата към съдбата на хилядите работещи и инвеститори в туризма принуди бизнесът да се обедини за първи път от десетилетия, а двете най-големи организации в туризма – Алиансът на българската туристическа индустрия (АТИБ) и Конфедерацията на българския туристически бизнес (КБТБ) да създадат Национален кризисен щаб за спасяване на туризма в България. За съжаление въпреки многобройните ни покани и писма до премиер, президент и ресорни министри, бяха нужни 4 месеца, за да бъдат поканени представителите на туризма на среща при премиера, подчертават от БХРА. Чак след като започнахме ефективни протестни действия. За пореден път от действията на управляващите става очевидно, че и за този кабинет туризмът не е приоритет, категорични са от организацията.

От БХРА настояваме служебният кабинет да предприеме реални и ефективни действия за оцеляване на бранша. Надяваме се, че това, което каза премиерът, че туризмът е важен отрасъл на икономиката и трябва да работи, ще бъде превърнато от думи в дела и ще се предприемат реални действия за оцеляване и оздравяване на индустрията, подчертават от БХРА. Като за начало предлагаме да се отдели сериозна сума, която да осигури нормален жизнен стандарт на персонала от затворените нощни заведения и сезонните работници, ако искаме да имаме персонал, с който да посрещнем туристи.