Онкоболните - без иновативно лечение, нямат и палеативни грижи

Българските пациенти имат достъп до иновативни терапии в областта на онкологията, но не и до палиативни грижи, а средствата на НЗОК се изразходват неефективно. Това показват изводите от анкета, която „Индекс на болниците“ и Sat Health проведоха сред медицинските специалисти в 25 от всички 38 лечебни заведения по онкология в страната през тази година.

Българските пациенти получават модерно лекарствено лечение на онкологичните заболявания, показват резултатите от допитването.  Една трета от анкетираните онколози заявяват, че нямат пациенти, които имат нужда от иновативно лечение, но не го получават. Повече от половината лекари са на мнение, че едва 10% от пациентите им нямат достъп до иновативната терапия. По-малко от една пета са специалистите, които смятат, че имат пациенти с нужда от иновативна терапия, която не могат да им осигурят.

70% от онколозите, които са взели участие в анкетата, смятат, че няма забавяне в навлизането на иновативните медикаменти в страната ни. Според останалите една трета обаче съществуват някои спънки, които понякога пречат на навременното осигуряване на лекарствата. Сред тях са търговете, които болниците трябва да провеждат, за да си купят медикаментите, организационни и административни проблеми в лечебните заведения, както и липсата на реимбурсация за някои лекарства.  

По-голямата част от специалистите смятат, че приложението на иновативни терапии подобрява резултата от лечението на пациентите. Според половината от анкетираните онколози по-добър ефект иновациите имат в 70% от случаите. Според 7% от специалистите таргетните и имуно терапиите имат  положителен ефект при всички пациенти, а според  4% от онколозите – при по-малко от една трета от пациентите. Иновативните терапии обаче не са панацея. Според една трета от лекарите има случаи, при които те нямат принадена стойност. Сред тези диагнози медиците посочват карцинома на главата и шията, дребноклетъчния карцином на белия дроб, острата миелоидна левкемия. Т-клетъчните лимфоми.

Според  60% от анкетираните специалисти иновациите удължават живота с пет и повече години при рака на гърдата, а според 7% те водят до удължаване на живота на пациентите с месец до година. Онколозите не са единодушни и по отношение на това дали всички иновации имат еднаква принадена стойност. По-малко от половината анкетирани – 45%, смятат, че над 70% от модерните терапии удължават живота с пет години при тази диагноза.

Една пета от анкетираните онколози смятат, че при тази диагноза иновациите водят до увеличаване на живота с 5 години, повече от половината специалисти са на мнение, че преживяемостта се увеличава с  месец до две години. 48% от медиците смятат, че много малка част от модерните лекарства в тази сфера – до една десета от всички, които се употребяват, водят до удължаване на живота на пациентите с рак на белия дроб с 5 години.

Една трета от анкетираните онколози  смятат, че иновациите в тази сфера удължават живота с три години, 30% - с пет и повече години, а една пета от специалистите са на мнение, че удължаването на живота при тези пациенти е от месец до две години.

При тази локация 63% от анкетираните лекари са на мнение, че иновациите удължават живота с пет и повече години, а 7% - с месец до година.

При рака на яйчниците 44% от анкетираните онколози са убедени, че продължителността на живота се увеличава с 2 или 3 години, а 15% с месец до година.

Основната част от специалистите – 63%, са на мнение, че иновациите удължават живота при тази локация с месец до година, а останалите с две до три години. Според 59% от онколозите липсват модерни терапии в тази област, които да удължават живота с пет години.

И тук основната част от лекарите - 56%, смятат, че иновативните терапии увеличават продължителността на живота едва с месец до година, а 37% - с две до три години. Според 41% от специалистите липсват модерни медикаменти в тази област, които да удължават живота с 5 години.

Според 41% от онколозите иновациите в тази област удължават живота с 2 години, а 22% са на мнение, че го удължават с месец до година. Според 26% от специалистите в момента не съществуват иновации, които да удължават живота на пациентите с тази диагноза с 5 години.

Според 45% от анкетираните онколози в България няма обективни данни за съотношението между цената и ползата (разходна ефикасност) на иновативните терапии, които се прилагат в практиката. Една трета от анкетираните медицински специалисти  са на мнение, че у нас няма и обективни данни за качеството на лечение в областта на онкологията. Според тях липсата на обективна информация в тези две направления са проблем за работата им и за адекватното изразходване на публичния ресурс в сферата на здравеопазването. Едва една пета от лекарите смятат, че НЗОК изразходва ефективно средствата в областта на онкологията, показва анкетата. В същото време 41% от колегите им са на мнение, че парите се дават нецелесъобразно.

Половината от анкетираните онколози твърдят, че състоянието на пациентите се проследява след приключване на активната му форма. Причините, поради които това не се прави винаги според лекарите от една страна се крият в липсата на организация и мотивация, а от друга в отсъствието на добра здравна култура в самите пациенти или в лошата комуникация между лекар и пациент.

Според 67% от анкетираните онколози пациентите към момента нямат осигурен достъп до палиативни грижи. Сред причините за това те посочват недофинансирането на тази дейност, липсата на обособени отделения в лечебните заведения, изключването на тази дейност от лечението на раковите заболявания, липсата на персонал или нежеланието му да се занимава с тази дейност, тежките емоционални моменти при сблъсъка с тези пациенти.

Според 89% от анкетираните онколозите в лечебните заведения вече има въведена организация, която позволява да се оползотворят целите опаковки с лекарства. 85% от специалистите смятат, че работещ раков регистър и данни за ефикасността на терапиите би подобрил ефективността и качеството на лечение в онкологията. Сред останалите предложения на онколозите за подобряване на тази област за обвързване на заплащането с качеството на лечение и резултатите от него, както и увеличаване на финансирането.