Хазната на плюс, в бюджета постъпили повече данъци

Бюджетното салдо по консолидираната фискална програма (КФП) на касова основа към септември 2021 г. е положително в размер на 1 067,8 млн. лв. (0,8 % от прогнозния БВП).

То се формира от превишение на приходите над разходите по националния бюджет в размер на 1 218,3 млн. лв. и дефицит по европейските средства в размер на 150,4 млн. лева, съобщиха от правителствената пресслужба. Днес кабинетът одобри информацията за касовото изпълнение на държавния бюджет и на основните показатели на консолидираната фискална програма за деветмесечието на 2021 г.

Приходите, помощите и даренията по КФП към септември 2021 г. са в размер на 37 840,1 млн. лв. или 74,8 % от актуализираните годишни разчети. Съпоставени със същия период на предходната година, постъпленията към септември 2021 г. нарастват с близо 5,4 млрд. лв. (16,6 %). Ръстът спрямо предходната година се дължи на по-високите данъчни и неданъчни приходи, които нарастват с близо 5,4 млрд. лв., докато постъпленията от помощи са близки до отчетените за същия период на 2020 година.

Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към септември 2021 г. възлизат на 36 772,3 млн. лв., което е 66,6 % от актуализираните годишни разчети. За сравнение разходите по КФП към септември 2020 г. бяха в размер на 31 550,9 млн. лева.

Значителният ръст на разходите към септември 2021 г., спрямо същия период на предходната година, е свързан, от една страна, с по-ниската база през 2020 г., когато през същия период има отчетени по-малки по размер разходи за борба с пандемията от COVID-19, докато за деветмесечието на 2021 г. тези разходи са съществени, и от друга страна - на политиката по доходите, политиките в социалната сфера и по-високите разходи за администрацията, заложени в ЗДБРБ за 2021 година.

Разгледани по икономически елементи, най-значително нарастване се отчита при социалните и здравноосигурителните разходи. В частта на разходите за пенсии са изразходени 948,6 млн. лв. за добавки в размер на 50 лева към пенсиите на всички пенсионери за месеците от януари до септември. 

В частта на здравноосигурителните разходи се отчита нарастване, свързано с по-високите разходи за борба с пандемията и въведените механизми за финансиране на здравните заведения по време на действието на извънредна епидемична обстановка: разходи за медикаменти, тестове, консумативи и предпазни средства, средства за подкрепа на персонала на първа линия в борбата с COVID-19 (допълнително месечно възнаграждение в размер на 1 000 лв.), заплащане на изпълнителите на медицинска помощ за поставяне на ваксини срещу COVID-19, месечна добавка към възнагражденията на лекарите в размер на 600 лв., на специалисти от професионално направление „Здравни грижи“ в размер на 360 лв. и на санитари в размер на 120 лв., и други.

Принос за нарастване на разходите за субсидии за нефинансови предприятия имат плащанията по мярката „60/40“, мярката „80/20“, мярката „Запази ме“, мярката „Подкрепа чрез оборотен капитал за малки и средни предприятия, засегнати от временните противоепидемични мерки“, администрирана от НАП, и други.

Очаква се през последното тримесечие на годината разходите да нараснат значително, като освен традиционно по-високите капиталови разходи и тези, свързани със зимния период, ще бъде финансирана и основната част от допълнителните разходи за борба с пандемията, социалната подкрепа, изплащането на добавки към пенсиите на всички пенсионери за месеците октомври, ноември и декември в размер на 120 лева, защита от миграционен натиск по границите, подпомагане на бизнеса и други приоритетни мерки за реализиране до края на годината, които бяха одобрени от Народното събрание в средата на месец септември с приетия Закон за изменение и допълнение на ЗДБРБ за 2021 г.

Размерът на фискалния резерв към 30.09.2021 г. е 10,12 млрд. лв., в т.ч. 9,97 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 0,15 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.