2021 г. - най-трудната изборна година за последните 30

Това беше най-трудната за изборната администрация година в последните 30 години, такова стълпотворение на избори не е имало. Това каза за БНР Цветозар Томов, заместник-председател и говорител на Централната избирателна комисия.

Всички проведени избори отразиха волята на избирателите, смята Томов.

„Съвършено ясни са два ефекта – с положителен и отрицателен знак, които би следвало да имаме предвид занапред: с машинното гласуване на практика се ликвидират недействителните вотове и до голяма степен се ограничават изборните измами и незаконни изборни практики. Отрицателният знак е, че липсата на достатъчно опит се отрази на избирателната активност, която беше рекордно ниска тази година и ставаше все по-ниска от избори на избори“, посочи той.

Томов определи като „доста тежки“ логистичните проблеми, свързани с машинното гласуване.

Промяната в изборната технология създаде психологически затруднения за част от избирателите да отидат да гласуват, но не това е основната причина. Повлияха както умората и нестабилната политическа ситуация, така и пандемията, изтъкна Цветозар Томов.

Хората гласуваха с половин глас за своя политически избор, склонността да го променят за кратък интервал от време говори за това, отбеляза още той.

Относно ЦИК и квотния принцип на сформирането ѝ Цветозар Томов коментира, че не е добре партийни и политически страсти да влияят върху решенията на комисията, но такива решения е имало и в тази кампания.

Според него трябва да се премахнат партийните квоти и да имаме изборна администрация, която да не е излъчвана от участниците в политическия процес, но това е още по-важно на равнище РИК и СИК.

Не би било разумно да се предприема реформа за подмяна на по-голямата част от участниците в изборната администрация, защото дейността изисква опит, допълни Томов.

Той не вижда възможност да се вземе решение, което да игнорира напълно политическите пристрастия.

„Идеалът би бил изцяло професионална изборна администрация, с хора, които са напълно независими и неизлъчени от политическите партии. Пътят към това обаче трябва да бъде преминат внимателно. Защото имаме примери с други институции, които формално се излъчват не на партиен принцип, но фактически това става така. В случая с ЦИК това би било опасно“, каза той.

Цветозар Томов е на мнение, че трябва да се намери принципно решение, свързано с изборите в чужбина и напрежението, свързано с комуникацията между секционните комисии зад граница и централната администрация, защото сега по думите му контрата остава в СИК.

„Тук съществува обективен проблем, който трябва да бъде решен. Ние имаме вече район „Чужбина“, съгласно последните промени в Изборния кодекс, след приключването на преброяването ще знаем и мандатите в него. Нямаме районна избирателна комисия за чужбина“, каза той.