Концлагерът в Белене - от ужаса до туристическа дестинация

Концлагерът в Белене е напът да се превърне в един от най-посещаваните туристически обекти по Дунав.

Родена през 1928 г., едва на 18 години Цветана се увлича по идеите на анархизма. „Спомням си, тогава се говореше за 8-часов работен ден, за правата на жената, за свободната любов. Аз понеже питах майка си какво значи анархизъм и тя вика „Това са хората, които всяка власт ги гони“, разказва Цветана Джерманова пред bTV.

През 1948 г. е арестувана. Изпратена е първо в лагер в силистренското село Босна, а две години по-късно е преместена в Белене.

„Вечерно време ми е било най-тежко, защото усещах как затихва деня и си мислех за майка ми, за съпруга ми, въобще за бъдещето ми“, казва жената.

С болка си спомня за четирите прекарани месеца там, но не се опитва да ги забрави. Казва, че нейната мисия е да разказва за тях заради едно обещание, дадено на останалите затворници в Белене.

Тогава ми казваха „Ние сме възрастни и сигурно няма да доживеем да видим това, но ти си най-младата и ако останеш жива, трябва да напишеш на света да знае за тия ужаси, които преживяхме, за да може по-нататък човечеството да не бъде полагано на такава жестокост“, разказва Цветана.

Днес идеята концлагера в Белене да се превърне в туристическа атракция ѝ дава надежда, че преживяното никога няма да бъде забравено.

През 2011 г. завършва своя разказ в книгата „Спомени от лагерите“.

Според екскурзовода Недялка Тончева хората сами пожелали да посещават Белене, за да почетат невинните жертви. „Нямаме точни данни точно колко са те, защото всичката документация е унищожена“, казва тя.

Кметът на Белене Милен Дулев коментира за bTV, че има план за възстановяване на част от постройките на остров Персин, които са били унищожени. „Все по-млади хора се ангажират с миналото“, казва той.